Емоционалното развитие на тийна
Пригответе се за бурна разходка с емоциите на вашето порастващо дете. Ще се чувствате все едно сте във влакче в увеселителен парк – на моменти ще е безкрайно весело и забавно, в други – страшно.
Тийнейджърските емоции не са шега!
Ако до миналата година размяната на бележки, хихиканията и коментарите в час са били по-скоро спорадични, сега нарастват драстично. В тези жестове няма и най-малко желание да се провали часът или пък да се вгорчи животът на възрастните. Просто 40 минути час изглеждат загубено време пред възможността да се продължи разговорът за това как Пламен бил погледнал Мими. В тази възраст започва да става по-важно приятелите да не те смятат за смотан, а не дали разбираш задачите по математика. Децата започват да се оглеждат в очите на другите и чрез тях се опитват да очертаят неясните щрихи на собствения си образ. Ако се питате кои са „другите”, отговорът е – в повечето случаи това са приятелите, макар че родителите също продължават да са важни и думите им все още се чуват. Нищо, че тийнейджърът може да скочи насреща ви, да ви обясни, че нищо не разбирате и след това да отиде да провери какво мислят и приятелите му. Всъщност, тази проверка не е нищо друго освен един от първите признаци на здравословното отхвърляне на родителския авторитет. В това няма нищо страшно – за да порасне, детето трябва да се отдели от родителите си и това отделяне започва със съмнения и противопоставяния. Приемете ги спокойно. Детето ви няма никакво желание да ви изхвърли от живота си или да не ви допуска в него. Просто иска да разберете, че вече е голямо.
Съвети към родителите:
- Най-важното нещо, към което трябва да се стремите през този период, е да запазите доверието си един към друг.
- Използвайте концепцията за „семейно време“ – включвайте децата в семейни дейности като разходка в планината, вечеря с баба и дядо и домакинските задължения.
- Определете границите – какво може да прави само и какво – не.