Страховете на тийнейджърите
От какво най-често се страхуват тийнейджърите? С какво са свързани техните тревоги? Как да разберем като родителите? На тези и още други въпроси отговор потърсихме от детския психолог Теодора Пампулова.
От какво най-често се страхуват тийнейджърите? С какво са свързани техните тревоги?
„Момичетата на моята възраст ги е страх да ходят сами в тъмното навън. Страх ги е от насекоми, игли, повръщане, да не би някой да каже нещо лошо за тях, от това да останат без приятели, от болката. Страх ги е от много хора и да не ги наранят. Също и от това някой да не ги отвлече или да им посегне сексуално. Страх ги е от лоши оценки и забележки. Аз лично не се страхуваме от почти нищо. Може би само от зъболекари.“
Ана-Мадлен, 12 години
„Момчетата често се страхуваме да не бъдем отхвърлени от групата, от изпитване пред класа и злепоставяне – да не ни се смеят или подиграват, от медицински процедури, от смъртта, от крадци, наркомани или хора, употребили алкохол, от неща, които виждаме онлайн, от загуба и провал, от насилие. Често се страхуваме да не разочароваме възрастните, като не отговорим на очакванията им, както и да носим отговорност.“
Тодор, 12 години
За да отговоря на този въпрос, потърсих мнението от първоизточника. Към написаното от Ана-Мадлен и Тодор, бих добавила още страх от порастването, от животни, от болести, от природни бедствия и от свръхестественото.
Има ли признаци, по които родителите могат да разберат, че тийнейджърът нещо го притеснява?
Понякога страховете могат да станат крайни, упорити и изтощителни. Родителите могат да разберат, че тийнейджърът се тревожи, като регистрират промени в начина на му на мислене, в поведението и в обичайните му емоционални реакции. Част от признаците са:
- избягване на конкретни ситуации и места; страх от нови неща и места;
- трудно заспиване, неспокоен сън, кошмари и нощни терори и др.;
- оплаквания от болки в стомаха, главоболие или друга болка, запек или разстроен стомах, гадене и повръщане, световъртеж;
- нервни тикове: „потрепване“ на мускулите на лицето или части от тялото, гризане на нокти, игра с кичур коса;
- заекване, запъване или липса на желание за общуване;
- извършване на повтарящи се действия – проверка на врати и прозорци, чести телефонни обаждания до възрастни и приятели;
- прилепчивост, страх да остават сами в помещение, да излизат навън без компания, да изчакат в присъствието на непознати и др.;
- реагират негативно на промени – в графика и в режима, настойчивост да носят определени дрехи за късмет и др.;
- притеснение за собственото здраве или здравето на близките хора, иницииране на чести разговори за смъртта и загубата и др.;
- паника без очевидна причина, лесна раздразнителност и избухливост, плачливост и др.;
- съобщават за тревожни и обезпокоителни мисли, имат катастрофално и негативно мислене, мислене от типа „Ами, ако…“ и др.;
- трудно приемат опит, идващ отвън, особено ако е основан на логиката от типа „Такива неща не съществуват/не могат да ти се случат?“;
- ниска самооценка и висока самокритичност;
- влошени приятелства, отказ от контакти с връстници и възрастни, от участие в групови дейности;
- промени в храненето – преяждане или отказ от храна, хранене с вредни храни;
- самонараняване и суицидни мисли;
- бягство в онлайн средата като начин да не мислят за нещата, които ги плашат или като начин да ги гледат;
Могат ли родителите в такава ситуация да помогнат и как?
Колкото повече родителите се вълнуват от живота на детето, толкова по-бързо ще разберат, че нещо необичайно се случва. Често възрастните блокират инициативата за диалог, идваща от младия човек, защото темата на разговор им е непонятна или им се струва незначителна. Когато тийнейджърът изпитва страхове, родителите не бива да обясняват колко неоснователни и ирационални са те, а да изслушат, подкрепят и разберат. Понякога това е напълно достатъчно и не са необходими решения. Когато обаче се налага, възрастните трябва да ги потърсят заедно с младия човек. Това като послание звучи така: „Ако това, от което все пак се страхуваш се случи, какво можеш да направиш, за да се справиш? А аз какво мога да направя?“…
Ако тийнейджърът не иска да споделя с родителите си своите настроения и чувства, какво да правим?
Тогава, когато тийнейджърът се сблъсква с неразбиращи, изнервени или критични възрастни, той или се затваря в себе си, или търси връстници, които да го подкрепят. В първия случай психолози и психоаналитици предлагат младият човек да води дневник – на хартия или видеодневник, където да споделя чувствата и мислите си. Често тийновете предпочитат и блог, в който пишат под псевдоним, посещават редовно спорт, занимават се с изкуство и творчество и др. Ако детето не успява да вентилира по подходящ начин вътрешното напрежение, което е резултат от страховете, се появяват някои от изброените по-горе симптоми. Във втория случай родителят е добре да има наблюдения върху приятелския кръг на тийнейджъра, да се вълнува от взаимоотношенията, да насърчава градивните приятелства, за да може при необходимост да разчита на информация от връстниците на детето.
Как да се държим (да бъдем строги родители, да бъдем по-скоро като приятели) към тийнейджърите, за да им вдъхнем кураж и смелост, че могат да се справят с дадена трудност?
Куражът и смелостта се много преувеличени, а и „вдъхнати“ отвън са напълно безрезултатни. Първото нещо, което е важно да направим, когато тийнейджърът се страхува, е да признаем, че на детето му е много трудно. Второто – да научим повече, като бъдем абсолютно безкритични, третото – да потърсим позитивен минал опит при детето. Последното звучи като: „Спомняш ли си колко ти беше трудно да оставаш сам, когато беше по-малък? А колко се страхуваше от чудовища? Тогава какво ти помогна да се справиш?“… Четвърто – за младите хора е ценно да ги подкрепим в самостоятелното им търсене на решения, а не да ги избавяме или да отричаме страховете им.