Как да говориш с твоя тийнейджър за войната в Украйна

Много родители, виждайки по новините какво се случва, си задават този въпрос и нямат никаква представа как да постъпят. Да скрият проблема и да кажат на децата, че всичко ще бъде наред – как да направят това при положение, че информацията е навсякъде в социалните мрежи, а ТикТок подтиква младите хора да питат „Това Трета световна война ли е?“. Наскоро най-малкият ми син ме попита: „Сега, както когато Германия нахлува през Втората световна война ли е, мамо?“..

Така че най-добрият вариант е да отговорим на естественото любопитство на децата и да се опитаме да тушираме растящата тревожност  у тях…

Вдъхнете увереност, но не лъжете
Младите хора имат достъп до голямо количество новини и информация и са съвсем наясно с това, че Русия е започнала военна атака срещу Украйна. Няма полза за децата, на която и да са възраст, ако се преструваме, че това не е факт. Полезно би било обаче да ги успокоим, че това не се случва толкова близо до тях.

Покажете им например карта на Русия и Украйна, така че нагледно да си представят едновременно къде са тези държави в Европа и къде живеете вие. Кажете на децата, че е малко вероятно те самите да са директно засегнати от боевете и бомбардирането, които се случват в този регион.

Управлявайте собствените си емоции
Тийнейджърите са много добри в подслушването и със сигурност чуват разговорите, които водите с другите хора. Бъдете внимателни и не използвайте драмaтичен и обезпокоителен език с другите, а след това, говорейки със собствените си деца, да бъдете спокойни. Ако те са ви чули да казвате на приятелите си, че сте уплашени и тревожни, тогава кажете и на децата си, че се чувствате по този начин.

Посочете им разликата между страховете, които изпитвате за други хора, и страховете ви за тях. Обърнете внимание на това, че е ужасно да мислим за това как невинни хора са наранявани и убивани, но успокойте децата, че такива жестокости са рядкост.

Поддържайте нормалното ежедневие
След каквото и да било травматично събитие, най-важно е децата да се върнат към нормалното ежедневие възможно най-бързо. Независимо дали само е чул нещо, без да го е преживял непосредствено, трябва да се уверите, че вашият тийнейджър не спира да прави това, което прави обикновено. Така че, независимо дали става въпрос за ходене на плуване, излизане с приятели или просто за нормалното ежедневие около ставането сутрин и храненето, дневните режим и задачи трябва да продължат.

Създайте му усещане за контрол
Възможно е тийнейджърът да поиска вижданията му за войната да бъдат ясно казани пред света. Това може да му помогне в създаването на чувство за контрол над ситуацията и собствените му усещания, което е полезно за управлението на всякакъв тип нарастваща тревожност. Също така, това би помогнало на децата да се свържат с други хора, които споделят същите чувства и съпротиви към войната.

Поддържайте стабилността у дома
Когато започне война, светът ни се струва извън контрол и трудно обясним. Това чувство бе изострено и от пандемията, по време на която усещането на младежите за сигурност и стабилност в голяма степен бе отнето. Без да го правите прекалено очевидно, постарайте се да им вдъхнете чувството, че домът е безопасно място, където те не са заплашени. Нищо не се е променило у дома, на училище или в непосредственото им обкръжение. Животът си тече постарому, поне що се отнася до вас и тях. Постарайте се да не описвате бъдещето като катастрофа, защото неяснотата в думите „всичко може да се случи по-нататък“ ще покачи неимоверно тревожността им.

Управлявайте собствените си реакции
Макар и невинаги да е очевидно, тийнейджърите действително се водят от примера на родителите си и грижещите се за тях хора, и ако ние постоянно гледаме новини, тревожно ровим в телефоните си за последни сведения и непрекъснато споменаваме войната (за сметка на поддържането на собствената си ежедневна рутина), те моментално ще забележат това и тревожността им ще ескалира. Говорете с приятелите си и възрастните членове на семейството, когато имате нужда да се справите с чувствата си, но около детето си се опитайте възможно най-много да демонстрирате спокойствие и да създадете усещане за нормалност. Когато видят, че вие се справяте нормално, много вероятно е да последват примера ви.

Обсъждайте фактите и се връщайте на темата
Навярно тийнейджърите ще дойдат при вас с всякакви факти, на които са се натъкнали в социалните медии или в разговори с връстници. Може да ги цитират пред вас, без да е очевидно, че част от това, което искат да направят, е да проверят дали вие ги намирате за истина. Пробвайте да ги попитате: „къде чу това?“ и „разкажи ми малко повече“ вместо просто да кажете „не е вярно!“.

Ако децата са объркани от езика, използван в новините или социалните медии, споделете с тях източници, където да открият обяснения на някои от най-често използваните напоследък думи.

В зависимост от въздействието, което тези „факти“ имат – нещо, което отчасти зависи от възрастта на децата, може да опитате да се върнете на тях след няколко дни. Попитайте децата дали още мислят за тези неща или дали искат да знаят повече.

Виж още

Детето ми няма приятели…

Не се тревожете, ако изглеждат безучастни
Много тийнейджъри ще участват в разговори за войната в Украйна и ще се тревожат за това. Други ще бъдат по-заинтригувани от позицията си в следващия футболен мач или от идващите изпити и в това няма нищо нередно.

Не натрапвайте разговора и не се опитвайте да накарате тийнейджърите да се загрижат за войната, ако това не е нещо, за което те искат да мислят или говорят.

Бъдете честни

Надяваме се, че тези практически съвети ще ви помогнат да поддържате общуването и връзката с вашите тийнейджъри във времена, които без съмнение са предизвикателство. Ако имате някакви съмнения относно това дали правите или казвате грешните неща, най-доброто решение е да бъдете честни. Кажете нещо подобно: „Всъщност е много страшно, нали, да не знаем какво ще се случи? Аз също не знам със сигурност.“

В трудни времена може да бъде много полезно, ако ние като родители, можем да демонстрираме как най-добре се живее с чувство на несигурност

Автор: Д-р Шийла Редферн, консултант и клиничен психолог в център „Ана Фройд“

Източник: https://www.bbc.co.uk/