Как да помогнем на детето с домашното по български и литература

Спомняте ли си как ни изпитваха едно време по български език и литература? Караха ни да пишем съчинения, литературно-научни теми, есета, да отговаряме на поставени въпроси, свързани с граматиката или с литературните произведения… Абе, караха ни да разказваме, да мислим, да анализираме. Днес е доста по-различно – в по-голямата си част изпитванията са под формата на тестове, където децата просто чекват отговори, което си е един вид лотария. Когато чекваш, го правиш някак машинално, без да се налага да разсъждаваш особено. Мисълта на днешните деца в повечето случаи тече бързо и накъсано. Общувайки онлайн, те са свикнали на кратки фрази. Свикнали са да получават нужната им информация с един клик в интернет, а не четейки книги…

От тази година синът ми, който вече е в 7. клас, има нов учител по български и литература. Харесвам го много, защото се опитва да научи децата да пишат, да разказват, да мислят. Почти всеки ден им дава за домашно някакво съчинение – не дълго, по 1-2 страници. Първите няколко пъти синът ми се притесняваше ужасно и отказваше да си пише домашните, казваше, че не може. В началото тихо настоявах поне да пробва, после бясна започвах да викам по него и да го карам да пише нещо насила. Последното домашно обаче най-накрая реших да сменя тактиката. Този път учителят им беше дал да пишат съчинение на тема „Какво научих от книгите“.  Синът ми каза, че това е много тъпа тема, че не знае откъде да започне, за кои точно книги ставало дума, и т.н, и т.н… абе, голяма мъка. И тогава разбрах, че той се плаши, защото темата му изглежда като нещо голямо и недостатъчно ясно. Реших да раздробя голямото на малки и доста по-конкретни части. И започнах да му задавам въпроси:

• Чувал ли си някакъв израз, свързан с книгите? (Цитира ми поне три мъдри мисли, сред които „книгите са прозорец към света“);
• Спомняш ли си като малък какво ти четях? (Спомни си, че четяхме много приказки и че те винаги имат някаква поука, спомни си и любимата си приказка и какво е научил от нея);
• Какво си спомняш от това, което учихте в 6. клас? (Сети се за „Малкият принц“ и цитата, че истински се вижда само със сърцето);
• Попитах го научил ли е нещо любопитно от литературните произведения, които трябваше да чете това лято (Каза, че от „Немили-недраги“ е научил какво означава хъш и за живота на хъшовете в чужбина);
• Попитах го колко книги трябва да прочете човек, за да стане по-умен? (Отговори ми, че 10 книги, но за да разбереш кои 10, трябва да си прочел хиляди – с този отговор определено ме изненада, но ми каза, че преди време го е прочел някъде и го е запомнил).

Отговаряйки на всичките тези въпроси, той разбра, че вече може да напише домашното. От нещо абстрактно и далечно, то придоби съвсем реални очертания. Отиде в неговата си стая и за половин час спретна доста добро и смислено съчинение. След това каза, че то изобщо не било трудно да се пише…

Виж още

7 въпроса за частните уроци

Споделям моя опит, защото се оказа успешен. Следващият път, когато вашият тийнейджър се оплаче, че не може да си напише съчинението, вместо да му викате и да се сърдите, му влезте в положението, опитайте се да му помогнете и го накарайте да размърда мозъка си. Сигурна съм, че ще се получи! Защото децата ни не са по-глупави от някогашните деца, както често ги обвиняваме, просто не сме ги научили да учат…