7 въпроса за частните уроци

Когато децата ни са малки, всички родители искаме те бъдат здрави и щастливи. Разбира се, това го желаем винаги, колкото и големи да са те. Когато обаче започнат да порастват, към това ни желание все по-настойчиво се прибавя и още едно – да се превърнат в знаещи и можещи успешни млади хора. Обикновено това се случва  една-две години преди предстоящото кандидатстване след 7. клас. Или поне при мен бе така.

Когато синът ми стана в 6. клас, с останалите майки от класа му започнахме да се питаме една друга дали децата ни ще се местят в друго училище след 7. клас, избрали ли сме вече някаква гимназия, чудехме се с какви оценки ще си вземат матурите и т.н. Темата „А след 7. клас накъде“ рязко и трайно се настани в умовете, сърцата и домовете ни.

И се почнаха едни частни уроци, които край нямаха. Според желаното училище децата ни тръгнаха на уроци по математика, български, английски, немски, френски, испански, музика, рисуване и какво ли още не. Нямаше делник, нямаше празник – и за децата ни, и за нас. Все закъснявахме за някъде, разкъсани между училището, някой от кварталите, където се провеждаше съответния урок, и дома.

В един момент си дадох сметка, че не искам да причинявам това нито на себе си, нито на детето си. Казах си, абе, нека да влезе в Художествената гимназия, но не с цената на всичко. И лично за себе си в нашето семейство решихме да запишем Алекс само на уроци по рисуване. Все някак щеше да вземе задължителните матури по математика и български, нали и в училище все пак учат?! Осъзнахме, че макар и на 13, той все още си беше дете и като всяко дете се нуждаеше от игри, спорт и свободно време за нищоправене.

Все още почти всеки ден си мисля и с известно напрежение се питам дали и как ще се справи с предстоящите тази година матури и изпити по рисуване. Но някак си реших да повярвам, че ще ги вземе с добри оценки и ще успее да сбъдне мечтата си да се занимава с изкуство. Вярвам още, че вземайки решението да не ходи на 101 частни уроци, направих добър избор – и за мен, и за него, пък и чисто финансово :). Не, че частните уроци са нещо лошо, напротив – те са супер вариант, когато детето има пропуски или пък желае да обогати знанията си в някоя сфера. Така, че твърдо „да“ за тях, но нека бъдат с мярка…

След споделеното дотук, си позволявам да обобщя своя опит с частните уроци, като ви предлагам, преди да запишете детето си на поредния частен урок, да си зададете следните седем въпроса:

1. Детето наистина ли има пропуски по съответния предмет или просто го записвате, защото всички негови съученици ходят на частни уроци или защото се притеснявате как ще вземе тези проклети матури?
2. Как ще ходи до съответния курс – сам или вие ще го водите/взимате?
3. Колко време ще му отнема, за да пристигне до мястото на урока, да го проведе и да се прибере? (По мои наблюдения поне 2-3 часа)
4. Ще може ли да се подготвя с учебния материал за следващия ден?
5. Ще му остава ли време да ходи на някакъв спорт?
6. А ще има ли някакво свободно време за себе си – нещо, от което се нуждае всеки човек, особено малкия?
7. И не на последно място – колко средства месечно ще се наложи да отделяте от семейния бюджет?