Любящи родители срещу „зли“ тийнейджъри – как да намерим баланс?
Нашите тийнейджъри наистина ли ни мразят? И по-важното – как като родители да се справим с болката, причинена от думите и действията на своите бунтуващи се и вечно недоволни порастващи деца?
Истината е, че в турбулентния период на юношеството децата ни бурно и интензивно се борят за самостоятелност и независимост, често прескачайки границите на добрия тон и наранявайки нас, родителите. Според психолозите обаче това е съвсем естествен период от порастването на тийнейджърите. Когато са „зли“ към родителите си, „те се опитват да се отделят“. И това съвсем не означава, че повече не ни обичат.
Въпреки, че често чуваме успокояващия израз „и това ще мине“, истината е, че като родители това поведение на детето ни предизвиква дълбок дискомфорт у нас, доста противоречиви чувства и неумение да се справим. Не е лесно, да си го кажем направо – ужасно е, когато детето ти, което до вчера те е гушкало, те нарече „най-гадния родител на света“ или ти каже, че те мрази. Трудно е (може би невъзможно) да не приемаме лично, когато хората, които обичаме безусловно, са толкова „зли“, но трябва да запомним, че ако могат да ни кажат това, значи ни обичат. Всъщност според психолозите е здравословно тези чувства да бъдат изразявани и много по-притеснително е, ако детето не е способно да каже на родителя си „Не мога да те понасям“, защото това би означавало, че то не се чувства сигурно в тази връзка.
Да, колкото и дълбоко да ни нараняват нашите тийнейджъри, няма как да спрем и предотвратим това поведение. Така че възниква далеч по-важният въпрос – как като любящи, мили и прекрасни родители да преживеем всичко това и да се справим в тази ситуация?
Моят тийнейджър е лош към мен. Какво да правя?
Ето няколко ценни съвета, които ще ни помогнат да внесем малко баланс:
Родители, мълчете: Колкото и да искаме да кажем нещо, когато тийнейджърът ни се държи много лошо с нас, по-добре е в този момент да запазим мълчание. Причината е, че детето просто иска да ни включи в неговата схема и да се спречка с нас. Ето защо неотговарянето е най-добрият инструмент, въпреки че за един родител това наистина е трудно. В подобна ситуация най-добре е да кажете на вашия тийн: „Приключвам с това. Уведоми ме, когато си готов за разговор“. И по-късно, когато и двете страни сте спокойни, да поговорите.
Изпратете съобщение на вашия тийнейджър: Ние също можем да играем тяхната игра. След като замълчим и напрежението отмине, може да изпратим по месинджъра съобщение, което гласи: „Просто съм любопитен. Какво искаш за вечеря?“. По този начин едновременно сваляме напрежението и им показваме, че ни е грижа и че независимо от всичко, ги обичаме.
Намерете си хоби: Добра идея за родителите на порастващи деца е вместо да се фиксират върху децата си, да си стоят вкъщи и да се чувстват още по-зле, да си намерят любимо занимание.
Бъдете наясно с ролята си на родител: Родителите смятаме, че ролята ни е да помогнем на своите тийнейджъри да се почувстват по-добре, да разрешим проблемите им и да стопираме болката, която изпитват, но това не е наша работа. Те търсят съпричастност от връстниците си, не от нас. Единственото, което можем да направим, е да ги подкрепяме и обичаме и да не забравяме, че въпреки че често се превръщаме в „сметище“ за техните чувства, те продължават да ни обичат.
Намерете подкрепа от приятел: Всички родители на порастващи деца се нуждаем от приятел, на когото можем да се обадим и споделим, че тийнът се е държал ужасно. Това ще ни помогне да изпуснем парата и да свалим напрежението.
Защо тийнейджърите са толкова зли?
Понякога тийнейджърите могат да изглеждат злобни или груби, но това поведение често е резултат от сложните промени, през които минават по време на пубертета. Тийнейджърските години са време на бързо физическо, емоционално и социално развитие, което може да доведе до много объркване и несигурност. Докато претърпяват тези промени, тийновете може да се борят със собствените си самочувствие и идентичност и е възможно да нападат родителите си като начин да се справят със своята несигурност. Освен това натискът, от страна на връстниците, и желанието да се впишат в своята социална група също могат да допринесат за лошото им поведение. Важно е като родители да проявяваме търпение и разбиране, като същевременно поставим ясни граници и очаквания за уважително поведение.