Детето ми няма приятели…
Днешните деца като че ли не общуват по същия начин, както сме го правили ние. Да, те си говорят в дискорда, в игрите, във видеочатовете, пишат си съобщения в месинджърите и вайбър… Но това общуване от дистанция е някак измамно и често се оказва, че нямат истински приятели, с които да споделят.
През юношеството тийнът започва все по-осъзнато да се отделя от семейството си, да си задава въпроса “Кой съм аз?” и да търси собственото си уникално място сред приятелския кръг. Това дали, колко и по какъв начин се чувства приет, дава отражение на самооценката и възможността му за реализация на по-късен етап.
Много от съвременните деца като че ли не общуват толкова интензивно наживо. Коя е причината за това и какви може да са последствията в дългосрочен план?
Все по-често тийнейджърите избират да общуват чрез текстови съобщения, социални медии, видеочат. От една страна, те използват защитеното пространство на дома или близък приятелски кръг, преди да се покажат публично, от друга – имат възможност да коригират начина, по който изглеждат и звучат. Използвайки социалните медии, често се чувстват по-популярни и по-уверени, както и по-малко самотни и депресирани.
Въпрос на какво е дали един тийнейджър ще успее да изгради приятелства около себе си или не?
За създаването на приятелство често е нужно взаимно харесване и нещо, което да ни свързва – дали това ще са хобита, интереси, музикални предпочитания, училище или група по извънкласни занимания, то в основата му е споделянето и доверието. В тийнейджърската възраст е важно човек да харесва самия себе си, за да има самочувствието да се покаже и да повярва, че и другите могат да го харесат. Предвид факта, че това е време на промени в тялото, гласа, поява на акне, то юношите се изправят пред трудността да приемат тази трансформация, което допълнително утежнява самоувереността и себеприемането.
Какви може да са причините детето да няма приятели? Как се отразява липсата на приятели в тази възраст?
Причините често са лични – липса на самочувствие, недобри социални умения, изолираност, търсене на признание на всяка цена, неразбиране емоциите на другите, висока конкуренция и раздразнителност, страх от създаване на близки отношения.
Липсата на приятели може да доведе до усещане за самота, изолираност, депресия, липса на мотивация за постигане на постижения и на радост от живота.
Разбирането, че връстниците най-вероятно изпитват подобни емоции и също не знаят как да започнат връзка, може да доведе до промяна на нагласата и поведението към околните.
Какво можем да направим като родители?
Като родители е добре да намерим начин да говорим с децата си, да предложим алтернативи за намиране на приятели и стратегии за справяне с трудните ситуации.
Може да им обясним, че ако търсим приятел, е добре да се обърнем към някого, който видимо е дружелюбен към нас. Освен това има различни нива на свързване. Може да има приятел от класа, приятел от тениса, най-добър приятел. По-лесно се намират приятели в реалния живот, защото така опознаването е многопластово, създават се общи преживявания, спомени. Нормално е не всеки опит за създаване на връзка да е сполучлив, но ако не поемем риска и не подадем ръка, то със сигурност няма как да се случи. Най-лесно е между хора със сходни интереси. В общуването е добре човек не само да говори, но и да слуша. Другият също има нуждата да се чувства харесван и значим. Приятелството е двупосочна връзка.
В кои случаи се налага консултация с психолог?
Когато родителите видят, че детето страда, когато смятат, че са опитали всичко, за да му помогнат, но още няма желаната промяна, когато самото то поиска да говори с някой непознат в условия на доверие и да се възползва от време и място за себе си.