5 неща, които тийнейджърите ни искат да чуем и разберем
Да си родител на тийнейджър не е лесно. Понякога сякаш говорите на различни езици – ти се опитваш да го предпазиш, а той – да диша. В опита си да го насочиш по „правилния“ път често забравяш, че той не иска съвършени родители, а разбрани. Тийновете са млади хора, които мислят самостоятелно, имат нужда от уважение, пространство за грешки и доверие, че могат да намерят своя път. Зад бунта, затворената врата и кратките отговори обикновено стои едно просто послание: „Повярвай ми. Дай ми шанс. Не мисли веднага, че правя нещо лошо.“ Ето какво тийнейджърите искат ние, родителите им, да чуем и разберем.
„Разбираме, че сте имали трудности, но и нашият живот не е толкова лесен“
Тийновете уважават трудностите, през които ние сме минали, докато растем, и именно затова те искат от нас да проявяваме същото уважение към тях.
Да бъдеш тийнейджър, особено днес, не е никак лесно. Трудно и обезсърчително е да се справяш с трайността на грешките, тъй като почти всичко остава документирано с видео, снимка или пост в социалните мрежи. Трудно е да се защитаваш от подигравките, завистта и злобата. Трудно е да удържиш на натиска на тълпата, защото, ако си различен, е по-вероятно да останеш сам.
Подкрепата и уважението са ключови в бурния период на порастването.
„Позволете ни да правим грешки“
Тийновете искат да грешат сами. Те знаят, че ние ги обичаме и това ги утешава. Но голяма част от тях мислят, че ние сме убедени, че те ще повторят нашите грешки от миналото. Децата са умни и ни чуват, дори когато си мислим, че не го правят.
Те няма да се сгодят и оженят на 18 години, само защото някой техен близък го е направил. Не е непременно задължително да употребяват наркотици, дори ако това се е случвало в семейството им. Няма да нарушават закони само защото някой около тях го е правил. Това е техният собствен живот – те трябва да го живеят и да се учат по пътя. Децата ни искат просто малко пространство, за да го направят, а нашата роля в процеса на порастване е да осигурим тази свобода и да разговаряме с тях постоянно.
„Не мислете, че правим само лоши неща“
Ето една примерна ситуация: Обаждаме се на детето, за да му кажем, че ще го вземем от училище. Разбираме, че е навън и му казваме: „Защо си навън, а не в час? Надявам се, че не пушиш с другите“. Ние може и да се шегуваме, но то приема това наше съмнение за реално. Децата искат от нас първо да предполагаме, че правят нещо добро, вместо веднага да мислим лошото.
„Не сме еднакви“
Някой ученик от класа на детето ни е задържан за кражба – това не означава, че и то ще направи същото. Дъщерята на най-добрите ни семейни приятели е спечелила спортна стипендия за колеж и ще заминава за САЩ – това не означава, че тийнейджърът ни трябва да постигне същия успех.
Всяко дете има нужда да бъде уважавано като индивидуална личност, да намери своя път благодарение на нашите напътствия, да бъде познато като човек, постигнал своите успехи. Децата искат ние да се гордеем с тях, независимо от избора им, и ще оценят това, ако им го казваме.
„Позволете ни да формираме собствени мнения“
Когато живееш с други хора на едно място, е трудно да не формираш мнения и възгледи за живота на база тяхното влияние. Децата се нуждаят от бяло платно, за да „рисуват“ сами. Да, най-вероятно те споделят нашите вкусове за телевизионни предавания, филми, книги, игри, музика, но същевременно желаят и да имат свободата да формират своите мнения по определени теми.
Децата ни ни обичат и ние сме тези, които имаме най-голямо влияние в техния живот. Те нямат търпение да се превърнат в хора, с които семейството им да се гордее. Искат просто да им се доверим по пътя на порастването и следването на мечтите.