Тийнът мастурбира: по темата без неудобство и притеснение
Темата за мастурбацията при тийнейджърите често остава обвита в мълчание, притеснение и неяснота както за самите младежи, така и за техните родители. В периода на бурни физически и емоционални промени това поведение е естествена част от развитието, но въпреки това поражда множество въпроси и страхове. Здравословно ли е тийнът да мастурбира, кога трябва да се притесняваме, как да разговаряме с него – отговор на тези и други въпроси по темата ни дава Милена Младенова, аналитичен психотелесен психотерапевт.
Знак за проблем или по-скоро естествен етап от сексуалното развитие на подрастващите е мастурбацията?
Мастурбацията не е знак за проблем, а естествен етап от сексуалното развитие. Тя е част от нормалния процес на откриване и опознаване на тялото, на сексуалността и личните граници, свързани с нея, както и на интимните нужди.
Здравословно ли е тийнът да мастурбира?
Здравословно е всичко, което отговаря на природата и интелигентната програма, заложена в тялото и психиката на човека. В тази връзка сексуалността и сексуалните нужди са естествено заложени в нас и са част от нормалните ни потребности спрямо индивидуалното ни развитие.
Когато става дума за мастурбация, трябва да се спомене, че тя се появява още в т.нар. предпубертет – периодът между 5 и 7 години, когато детето започва да проявява любопитство към разликите с противоположния пол, да изучава своето тяло и да усеща по-различно удоволствие, когато докосва зоната на гениталиите си. Този вид мастурбация не е същият като при възрастните, защото детето все още не е достигнало до необходимото физическо и психо-емоционално развитие.
В този период физиологично започва да се събужда сексуалната потребност, която в пубертета благодарение на хормоните се разгръща максимално. Тогава вече мастурбацията става необходим етап от развитието – чрез нея тийнът опознава тялото си и изучава сексуалността си, а това му позволява да се чувства спокоен и свободен в сексуалния живот по-късно.
Каква е връзката между мастурбацията и психичното/емоционалното развитие на тийна?
Способността за оргазъм е неврологично заложена в човека. Липсата на мастурбация при тийнейджъра е знак, че нещо в него или в средата, в която живее, не е наред. Тук основният въпрос не е какво не е наред със самия тийн, а какво не е било подкрепено навреме, за да се появи подобно отклонение.
Под подкрепа се има предвид отношението на родителите към тийна. Важно е той да получи позволение и нужното уважение от тях към импулса си да разбере повече за собствените си потребности. Ако подтикът към опознаване на сексуалността бъде подтиснат или репресиран, това неминуемо би се отразило негативно на самочувствието и отношението му към него самия.
Може ли поведението на мастурбация да стане тревожно и да изисква намеса от специалист?
Поради хормоналния дисбаланс по време на пубертета променливите емоции и настроения са нормална част от процеса на израстване. Същото се отнася и за импулсите, свързани със сексуалността – докато тийнът опознае тази част от себе си, е нормално да изпитва своите възможности и лимити. Важно е обаче мастурбацията да не се превърне в заместител на нещо друго.
Присъщо за пубертета е мастурбацията да се прилага с цел разтоварване от напрежението. Много често поради липсата на достатъчна активност извън училище и в резултат на прекалено използване на дигитални устройства мозъците на подрастващите са претоварени. Това води до пристрастявания, които може да имат опасни последици за физическото и психическото здраве.
Парадоксално е, че в реалността постоянно ограничаваме и пазим децата си, а що се отнася до порно сайтовете във виртуалното пространство – ограничения липсват. В тази връзка трябва да се отбележи, че честата и продължителна употреба на порнография може да доведе до компулсивно мастурбиране, нереалистични очаквания за сексуалните отношения, срам и страх от истински полов контакт.
Мастурбацията се превръща в проблем, когато тийнът започне да я прилага като средство за справяне със стреса, самотата, скуката, тревожността и тъгата. Тогава е добре родителите да проведат разговор с него. Ако няма ефект или проблемът се задълбочи, трябва да се потърси специалист, който да види цялата картина и да открие симптом на какво е това поведение.
Защо голяма част от родителите се чувстват неудобно или се тревожат, когато открият, че детето им мастурбира?
Това е важен въпрос, тъй като реакцията на родителите може да повлияе на сексуалността и самочувствието на тийнейджъра. Възможно е откритието, че той мастурбира, да провокира собствените им скрити лимити и ограничения. Ако те не са обсъдени с него по добър начин, могат да нанесат големи щети.
За съжаление, в подобни ситуации често се реагира или неадекватно – родителят се прави, че нищо не е забелязал, или грубо – с присмех или срам, което доста влошава ситуацията и води до затваряне и дистанциране на детето. То може да се почувства „сбъркано“.
Разговорите по темата за секса са част от ролята на родителя. Те предполагат добра обща култура и себепознание, както и близост и добра комуникация, в която се внимава достойнството и самочувствието на подрастващия да не бъдат наранени. Добре е да се създаде пространство за диалог, в което с разбиране, уважение и спокойствие този интерес към тялото да бъде утвърден като нещо нормално.
Ако родителят не е в състояние да осигури подкрепа на детето, той трябва поне да прояви малко разбиране и уважение към него, като запази спокойствие и неутралитет, без да става морален съдник и да му прехвърля своите страхове, проекции и предразсъдъци.
Каква е ролята на откритите разговори между родителите и тийнейджърите относно сексуалността и мастурбацията?
Когато отношенията в семейството са подкрепящи и родителите са емоционално пораснали и отворени към детето си, не би трябвало да има забранени теми за разговор, особено тази за сексуалността. Насърчаването на формиране на въпроси и търсене на достоверна информация за секса ще направи подрастващия по-компетентен за него, за личните му граници, за това кое е допустимо или не за него, както и в какво се изразява безопасното сексуално поведение.
Разговорите могат да му помогнат да разбере своите чувства, желания и промени в пубертета и да го подкрепят да премине към по-зряло и отговорно отношение към сексуалността.
Как родителите могат да помогнат на тийна да развие здравословно отношение към собственото си тяло?
Ключов е положителният личен пример, който дават на детето си – как те възприемат себе си и какъв начин на живот водят. От ранна възраст то трябва да знае колко са важни грижата за здравето, движението, балансираното хранене и уважението към тялото.
Добре е момчетата и момичетата да са наясно с промените, които настъпват по време на пубертета. Това трябва да се обсъжда като нормална част от израстването. През този период критиката и сравнението не са препоръчителни. Вместо това родителите трябва да подкрепят и развиват индивидуалността на детето.
Какви ресурси или стратегии бихте препоръчали на родителите, за да се чувстват уверени и информирани по тази тема?
Съществува огромно количество информация по темата. Важно е обаче източниците, които родителите използват, да са надеждни и достоверни.
Осъзнатостта им и желанието им наистина да чуят, видят, разберат и уважат периода, през който детето им преминава, са ключови. Ако те липсват, книгите и семинарите могат да доведат само до по-голямо объркване и тревожност.
Ако родителите се държат така, както техните родители са се държали с тях по темата, също може да се направят много грешки. Времената са други и децата са други. Добре е всеки родител да е наясно, че сексуалността е сложен психо-социален феномен, който е част от човешкото развитие през целия живот. Тя не се свежда само до сексуално поведение, а включва биологични, психологически, емоционални и социални аспекти на човека. За да се разгърне по един добър начин, той трябва да се е научил как да възприема и цени себе си и как да се свързва с другите чрез любов, привързаност, интимност и доверие.
Информираността и подкрепата към детето по отношение на сексуалността не означават насърчаване на ранно сексуално поведение. Чрез тях се създава безопасна, информирана и уважителна среда, в която по здравословен начин то може да опознае себе си, тялото си и отношенията с другите.