Първата шофьорска книжка на детето: кога и как?

инструктор в автошкола „ХУК“

Почти няма тийнейджър, който да не чака с нетърпение вземането на шофьорска книжка. За младежите този документ символизира свобода, съзряване, самостоятелност, отговорност, самочувствие. Освен положителните и вълнуващи страни на шофирането обаче, е важно родителите да обърнем сериозно внимание на обучението на нашите деца и да бъдем добър пример за тях, защото всички виждаме какво се случва по пътищата.

От каква възраст тийновете имат право да започнат обучение и да вземат шофьорска книжка? Как да изберем добра автошкола и какво трябва да знаят младежите за изпитите? Каква кола е препоръчително да карат в началото? По темата разговаряме с Ралица Георгиева, инструктор в автошкола „ХУК“.

От каква възраст тийнейджърите могат да започнат обучение по теория и практика (кормуване) за изкарване на шофьорска книжка?

Според съществуващите наредби всеки може да започне обучение за категория В най-рано на 17 години и 9 месеца. Явяването на изпит по теория е възможно 1 месец преди навършване на 18 години, а на изпит по практика – след навършване на 18 години.

Обучението за категория В1 може да започне на 17-годишна възраст. Ако обаче след това тийнът има желание да изкара и свидетелство за управление на лек автомобил, е необходимо да кара курс за категория В, тъй като тя е по-висока от В1.

Кои фактори трябва да имат предвид младежите при избора на автошкола и как да разберат коя е подходяща за тях?

Факторите са много и различни. Важно е автошколата да бъде на удобно място за тийнейджъра, но понякога заради преподавателите си заслужава жертвата да прекоси целия град и да е спокоен, че ще получи добро отношение и полезни знания.

Хората са индивидуални – всеки тръгва на курс с различни емоции, нужди и вълнения. Ако, например, приятел на детето ви е доволен от дадена фирма, не значи, че и на него ще му хареса там. За някои е важно да управляват модерен автомобил, оборудван с екстри, а други предпочитат стари коли и т.н.

В днешно време е лесно да открием информация за различни школи. Би било чудесно бъдещият кандидат да посети офис на фирмата, в която мисли да кара своя курс, и на тази лична среща да събере впечатления за човека, с когото ще работи.

Какво трябва да знаят тийновете за вътрешния и външния изпит по теория, както и за изпита по кормуване?

Вътрешни изпити по теория и практика вече не се провеждат. Препоръчвам листовките да се решават само в сайта „Авто изпит“, който е към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Въпросите от листовките могат да имат 1, 2 или 3 верни отговора, като броят на наказателните точки на въпрос също е различен. За получаване на оценка „Да“ максимумът наказателни точки е 10.

Съществуват и други сайтове за решаване на листовки, но няма гаранция колко често се обновяват въпросите там. Тогава е възможно, явявайки се на изпита, тийнейджърът да се сблъска с въпроси, които за пръв път вижда.

Когато кандидатът се чувства достатъчно уверен с решаването на листовки и прави достатъчно малко грешки, може да се яви на изпит по теория. Преподавателят му дава ваучер, с който бива допуснат в изпитната зала. Ваучерът е еднократен за всеки изпит, което означава, че ако тийнът е скъсан, ще трябва да получи нов. За да получи нов, е необходимо да заплати такса за повторно явяване.

С ваучера кандидатът може да прегледа листовката, която е решил на изпита, като влезе в сайта „Авто изпит“ и въведе цифровия код на баркода.

Когато приключат часовете по практика, той има възможност да се яви и на този изпит.

От скоро се въведе правило, с което се ограничава броят за явяване на изпити – ако след 4 изпита кандидатът има оценка „Не“, е задължен наново да изкара часовете от модула, на който е скъсан – теория или практика. Естествено, това също се заплаща.

На каква възраст трябва да са тийнейджърите, за да вземат шофьорска книжка, и какви са необходимите документи?

Шофьорската книжка може да се вземе след навършване на 18 години, както и след успешно приключено обучение. Фирмата обучител не дава никакви документи, удостоверяващи това, защото електронната система автоматично отчита резултатите. Необходимите документи за получаване на шофьорска книжка (свидетелство за управление на моторно превозно средство), посочени и на сайта на „Пътна полиция“, са:

заявление, което се генерира от информационна система на МВР и в което данните се попълват автоматично;
валидна лична карта или паспорт;
карта за оценка на физическата годност, с която младежът гарантира, че е годен за водач. Обикновено този документ се изготвя от личния лекар.;
„копие на удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия (ПТП), издадено от БЧК“;
„декларация, че обичайното пребиваване на заявителя не е в друга държава – членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз. Декларацията може да се попълни предварително от заявителя, но подписът се полага пред служител на „Пътна полиция“ при подаване на заявлението! Ако заявлението се подава от пълномощник, подписът под декларацията трябва да е на гражданина, на когото ще се издава свидетелството за управление на МПС, и този подпис трябва да е с нотариална заверка.“;
„копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование (10. клас), а в случай че образованието е завършено в чужда държава – уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба №11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците.“;
„документ за платена държавна такса“ (таксата за издаване на шофьорската книжка);
„нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава чрез пълномощник. Ако заявлението се подаде от пълномощник, то този, на когото се издава свидетелството, следва да го получи лично.
Заявителят е длъжен да носи за сверяване оригиналите на документите, чиито копия е приложил към заявлението.“;
снимката за документа се прави на място.

Таксата за издаване на шофьорска книжка варира в зависимост от поръчката – стандартна или експресна (двойна сума), както и от други особености, посочени на сайта на „Пътна полиция“. Валидността на документа (за категории B и B1) е 10 години.

Важно ли е младите шофьори да могат да сменят гума, крушка на фар или нещо друго по колата при необходимост? Каква е ролята на родителите?

Не е излишно човек да може да се справя сам с най-елементарни ремонти по колата, защото никога не знае какво ще му се случи на пътя. Днес е възможно да си платим за автоасистанс и при инцидент да ни обслужат, където и да сме – в страната или в чужбина. Но струва ли си чакането с часове за съвсем елементарно нещо?

Каква е ролята на родителите?

Родителите са най-важната част в уравнението и трябва да присъстват по различен начин във всеки етап от развитието на децата. Ако те карат разумно и ценят живота и здравето на другите, това ще правят и младежите.

Аз също имам дете, което преди почти година взе своята шофьорска книжка. Виждам какво прави и той – когато е с нас, се старае, но когато е сам или с приятели, понякога се пробват разни магарии. Той доста често се е возил с курсисти и неговото обучение беше лесно, защото вече знаеше какво може да се случи в определена ситуация.

Няма смисъл от агресия на пътя. Пожелавам на всички родители децата им с радост да се хвалят какво и как са избегнали по време на каране.

След изкарване на шофьорска книжка трябва ли младите шофьори да карат с придружител и колко дълъг е този период?

Според сегашните закони това не е необходимо. Хубаво би било първото качване на домашното возило да е с родител на сравнително празно и спокойно място, за да няма притеснения. Всяка кола е различна и затова е добре тийнейджърът да пробва спирачките, да усети съединителя (за тези, които ще карат ръчна скоростна кутия), да свикне с адреналина („Вече съм сам и няма кой да ме спаси.“) и т.н.

Всеки преценява от колко време се нуждае, за да се отпусне и да стане по-уверен в действията си. Тийнът трябва да знае, че през първите 3-6 месеца ще гасне, ще бърка скорости и ще прави всякакви други изненадващи нас, старите водачи, неща. От момента, в който спре да мисли с кой крак какво, колко и как да натисне или отпусне, ще има повече време да наблюдава нещата около себе си.

Колкото по-често младежът кара, толкова по-бързо ще свикне с управлението във всякакви ситуации. В нашите среди се счита, че докато не минеш минимум 10 000 км и не си карал през всичките годишни сезони, не си достатъчно готов. Естествено, всичко е индивидуално.

Когато на тийнейджъра му предстои да шофира в необичайни условия като лошо време или извън града, е препоръчително да се преговорят основните неща, свързани с безопасността – например да спира по-рано, защото спирачният път ще е удължен; да кара с по-ниска скорост; ако не е уверен, да не започва изпреварване и др. Също така е важно да го подсещате да гледа и другите уреди на таблото, освен скоростомера.

Има ли ограничения за младите шофьори – мощност на колата (тунинговането е факт), време за каране (само в светлата част на деня или до определен час) и др.?

По този въпрос законът мълчи. По принцип в часовете по практика са заложени всички ситуации – нощно каране; шофиране на магистрала и по извънградски път с висока скорост; интензивно градско шофиране. Но колкото и да са карали по време на курса, младите шофьори няма как да се справят перфектно от самото начало.

Каква кола е препоръчително да карат в началото младите шофьори?

Всичко зависи от възможностите – и чисто новата кола е вариант, както и по-старата, но добре поддържана. Аз препоръчвам младите шофьори да се научат да шофират на един автомобил, а след това да си вземат, какъвто искат.

Като родители осигурихме на сина ни немски автомобил на неговите години и му заявихме, че нуждите за ремонт и гориво ще трябва сам да ги покрива. Ако иска по-нова кола, да намери такава и да си я купи. Според мен този метод е най-възпитателен, защото всичко, получено на готово, не се цени толкова, колкото ако сам човек си е събрал средства за нещо и си го е купил.