Пристрастяването към AI при децата
Изкуственият интелект навлезе дълбоко в нашия живот. Независимо дали осъзнаваме това, или не, хората използваме AI постоянно – не само чрез платформите му, но и чрез любимите си приложения. За жалост, голяма част от днешните тийнейджъри се обръщат към чатботовете по всякакви теми и въпроси, а тези инструменти са създадени така, че да задържат вниманието на потребителите.
Децата са особено уязвими към пристрастяващите характеристики на изкуствения интелект и все повече от тях започват да развиват зависимост към него. Как изглежда тази зависимост и какво можем да направим ние, родителите, за да ги защитим?
AI чатботове
Много от тийновете използват изкуствения интелект като помощник за домашните си задачи или за превод от един език на друг. Не всички AI инструменти обаче са еднакви, а от там и рисковете, свързани с развитието на зависимост към тях.
AI спътниците – по-съпричастни и персонализирани чатботове, са един от инструментите, при които се наблюдава голям ръст в използването на изкуствен интелект. Възможно е децата да развият силна емоционална привързаност към тях, тъй като те винаги отговарят незабавно и „осигуряват“ безкрайна подкрепа.
Опасни заради риска от изграждане на нездравословни взаимоотношения с AI са и платформите ChatGPT, Replika, Character.AI и Nomi.ai.
Как изглежда пристрастяването към AI?
Според специалисти пристрастяването към изкуствения интелект може да прилича на проблемното използване на социални мрежи. Този модел на поведение включва:
- невъзможност за контролиране на времето, прекарвано в използване на съответното приложение или платформа;
- проява на симптоми на абстиненция при ограничена употреба;
- пренебрегване на отговорности в полза на времето, прекарвано в онлайн средата.
Подобно на дизайна на социалните мрежи, и този на AI се базира на това да задържа вниманието на потребителите – дали ще е чрез бляскаво червено известие или чрез AI спътник, задаващ нови въпроси… Елементът на интерактивност се превръща в пристрастяващ, особено когато кара децата да се чувстват желани и обичани.
Защо родителите трябва да се притесняваме?
Характерно за тийнейджърството е нарастващото желание на подрастващите за автономност, личен живот и изследване на идентичността. Следователно не е изненадващо, че те се обръщат към изкуствения интелект – той им „осигурява“ лично и подкрепящо пространство, в което те могат да обработят своите преживявания, без някой да им се подиграва или да ги наругава.
Според специалистите най-проблемните характеристики на изкуствения интелект, които могат да направят почти невъзможно изключването и ограничаването на употребата му до здравословни нива от децата, са следните:
- Безкрайно общуване: AI непрестанно предлага нови теми и идеи и задава последващи въпроси, което прави прекъсването на комуникацията трудно;
- Персонализиран обмен на информация: голяма част от платформите действат като довереник или приятел. Те осигуряват възможност за запомняне на лична информация от предишни взаимодействия, което мотивира потребителя да продължи комуникацията.;
- Прекомерно съгласие: обикновено чатботовете са съгласни с потребителя, което прави комуникацията удовлетворяваща за него.
Предупредителни знаци за пристрастяване
Според специалисти характерно за пристрастяването към изкуствения интелект при тийнейджърите е, че то не се проявява чрез обсебване от технологии, а чрез възпрепятстване на способността на индивида да функционира и да се развива в ежедневието. Ето и какви са признаците на зависимост към AI при подрастващите:
- оттегляне от приятелския кръг;
- промени във взаимоотношенията в семейството;
- социална изолация;
- загуба на интерес към хобита и любими занимания;
- промени в съня и хранителните навици;
- спад в училищните резултати;
- повишена тревожност, когато детето не може да е онлайн;
- всякакви други тревожни промени в поведението.
Какво можем да направим ние, родителите?
Важно е да бъдем спокойни, ако тийнейджърът проявява признаци на пристрастяване към изкуствения интелект. Паниката и налагането на ограничения сами по себе си не могат да помогнат за решаването на проблема. Те по-скоро ще подкопаят комуникацията между нас и детето. Ето какво съветват специалистите:
- Задаване на любопитни въпроси относно използването на AI от тийнейджъра
Препоръчително е да избягваме фрази като „Не искам да използваш изкуствен интелект“. Вместо това можем да попитаме детето какво мисли за AI и как го използва. Намирането на причината защо то се обръща към него може да ни помогне да разберем повече за състоянието му и от какво се нуждае. Например, ако детето използва AI, защото няма приятели в училище, е добре да се фокусираме върху укрепването на социалните му умения и реалните му взаимоотношения.
- Поставяне на ясни граници за използване на AI
Добре е да помислим колко достъп до изкуствен интелект искаме детето ни да има и след това, при необходимост, да предприемем стъпки за ограничаване на достъпа. Съществуват инструменти за родителски контрол като Bark.us, които държат децата далеч от приложения и сайтове, напр. Character.AI и ChatGPT.
- Даване на добър пример и разговори за AI
Когато ограничаваме собственото си екранно време, поставяме като приоритет семейните връзки и здравословните навици, родителите даваме добър пример на децата си. Хубаво е да разговаряме с тийнейджъра относно изкуствения интелект – че той не замества училищните задължения, критичното мислене, човешката изобретателност и креативност.
- Фокусиране не само върху технологичните навици на тийна
Ако детето се обръща за помощ към AI, за да се справи с някакъв проблем, то има нужда от повече подкрепа, вместо просто от ограничаване на достъпа до изкуствен интелект.
- Проява на търпение и търсене на подкрепа при необходимост
Важно е да знаем, че ако детето е пристрастено към определено приложение, трудно ще се отдели от него (особено, ако това е спътнически чатбот, към който то е развило нереална и нездравословна привързаност). Възможно е да отнеме време, докато то осъзнае, че живее по-добре без него. Затова трябва да бъдем търпеливи и да говорим открито за ситуацията. Ако е необходимо, можем да потърсим помощ от специалист – психолог.