Помощ: признаци на тревожност или депресия у тийнейджъра
Преходът от детство към зрялост носи много предизвикателства, а тревожността и депресията са редовни спътници в тийнейджърските години. Родителите често се колебаят дали поведението на детето им е част от нормалното развитие или знак за по-дълбок проблем. Какво трябва да знаем за тревожността и депресията по време на пубертета и как можем да окажем навременна и ефективна помощ? Разговаряме с психотерапевта Милена Младенова.
Защо тревожността и депресията са все по-често срещани сред тийнейджърите днес?
Все по-често срещани са не само при тийнейджърите, а и при техните родители, на които им се налага да се справят с предизвикателствата на несигурните времена, в които живеем. Подмяната на ценностите, икономическите и политическите сътресения, както и този нескончаем преход на географските ширини, на които живеем, са един доста натоварващ фон. Това няма как да не се отрази на семейната атмосфера по обременяващ начин, който в крайна сметка рефлектира върху децата.
Пубертетът е фаза от човешкото развитие, в която, преди тийнейджърите да се превърнат в млади възрастни, се активират всички важни теми от първите седем години, но в произволен ред. Това е много важен етап, тъй като буквално в рамките на часове или дни тийнът може да реагира от позицията на различни амплитуди в настроенията. Така той получава възможност да промени своите първоначални настройки от периода, предшествал пубертета, и да доразвие характера си по нов, уникален начин. В този смисъл тревожността, депресивните състояния, еуфорията и повишената емоционалност са нормални спътници на тийнейджърството.
Това, от една страна, е добра новина, а от друга – не толкова, защото ако в пубертета индивидът не бъде посрещнат по начина, по който има нужда в този момент, може вместо да се доразвие и да надгради себе си към по-здравословна позиция, да се травмира и да затвърди липсите си от по-ранното детство. Докато тийнейджърът минава през този период, голямото предизвикателство е да съумеем да бъдем адекватни и разбиращи неговите нужди, както и да му предоставяме подкрепа, сигурност, ценности и добра семейна среда, която да побере всички настроения и емоции. Важно е тийнът да бъде приеман така, че да развие максимално себе си и потенциала, който носи.
Какви са най-честите причини за развитието на тревожни и депресивни състояния в тази възраст?
Най-честите причини за това са липсата на разбиране в семейството, от една страна, и от друга – трудността на тийнейджъра да се приобщи към определена група от връстници, в която да бъде видян и разпознат като личност, индивидуалност и като важна част от групата. Когато това не се случи по добър начин за него, се получава пропадане между семейството и групата, което може да го лиши от най-важната потребност на всяко човешко същество, а именно от принадлежност.
Това може да предизвика депресивни симптоми дори за няколко дни, което да бележи по-нататъшното развитие и да се отрази на самочувствието и самооценката по много нездравословен начин. Сигналите за проблем могат да се проявят като страхове при свързване с другите, тревожност, избягващо поведение и апатия, които за пубертета на пръв поглед могат да изглеждат като нещо често срещано, но не бива да бъде подценявано. В този период процесът на социализация е решаващ за моделите на поведение, които ще се ползват в по-късна възраст, и ако не се обърне внимание на тези трудности навреме, те ще се затвърдят като негативен опит, който на по-късен етап ще бъде по-трудно да се отработи.
Друга причина за активиране на депресивните и тревожните състояния са промените в тялото и психиката, с които някои подрастващи трудно се справят, особено ако нямат подкрепяща семейна среда. В този период заради отхвърляне от връстниците много често се активират хранителните разстройства, което е още един сериозен проблем за конкретната възраст. Достатъчно е в някоя социална медия да се появи нещо, което да засрами или очерни по някакъв начин тийнейджъра, за да промени цялото му отношение към него самия и да доведе до негативни последици в по-зряла възраст.
Кои са ранните признаци, които могат да подскажат, че тийнът изпитва тревожност или депресия?
При всички положения изолацията от връстниците, промяната в режима на сън, хранене и активност, различните форми на самосаботиране и автоагресия, включително и самонараняване, загуба или покачване на килограми, апатия, страхове, агресивни прояви, цинизъм и черногледство, социална тревожност и нежелание за посещение на училище, фобии. Всичко изброено може да е симптом за трудности или направо вик за помощ.
Какво поведение може да се тълкува погрешно като „труден тийнейджър“, но всъщност да е знак за вътрешна борба?
По време на пубертета е възможно в рамките на един ден тийнейджърът да мине през няколко настроения, които като интензитет да ги преживява сякаш за последно. Това също се активира от хормоналните промени и от трудността в тези моменти той да разбере себе си и да определи какво точно му се случва. В такъв случай е добре тийнът да има срещу себе си достатъчно стабилен родител, който да му помогне да се разбере малко по-добре или поне да му даде подкрепа, пространство, разбиране и стабилна среда, която да понесе относително спокойно емоциите му.
Много често в такива моменти родителите вдигат ръце и казват, че не познават децата си, или прибързано започват да налагат санкции. Това не е добра идея, защото още повече обърква тийна и го изпраща в самота или изолация, които могат да доведат до нещо по-сериозно. Един спокоен и открит разговор, насоки или дори споделено време могат да направят чудеса за отношенията.
Има ли разлика в това как се проявяват тези състояния при момичета и момчета?
Когато става дума за депресия и тревожност, която се проявява за по-продължителен период от време, не бих казала, че може да се говори за големи разлики между момчетата и момичетата. Симптомите са много подобни и при двата пола.
Как да водим разговор с тийна, когато подозираме, че не се чувства добре психически?
Това е изключително важен въпрос. Добре е, от една страна, да не гледаме децата си под лупа и да пренасяме собствените си тревожности върху тях, от друга обаче – да поддържаме достатъчно добро и приятелско взаимоотношение с тийнейджъра, което да го предразположи да потърси родителя за съвет или подкрепа, когато има нужда. Естествено, трябва да сме подготвени и за това, че не всеки път ще можем да разберем какво точно иска или кое го притеснява, но основното и най-важно е да сме винаги там за него и той да знае, че може да разчита на връзката си с нас.
Много родители в стремежа си да предпазят децата си от грешки налагат по-сериозни ограничения и санкции, което може да има обратен ефект и тази връзка да пострада. Лекарството за такива случаи е родителят да покаже към детето си повече уважение и зачитане, особено ако го е грижа за достойнството и границите на бъдещия възрастен, в който то ще се превърне. Нека да сме там с него дори и да ни е трудно да го разберем.
Какво е мястото на училището и учителите в процеса на ранно разпознаване и подкрепа?
Училището и учителите могат много да съдействат не само в процеса на ранно разпознаване и подкрепа, а и превантивно. Пубертетът е период, в който подрастващите имат нужда едновременно както от ясни граници, правила и отговорности, така и от подкрепа, разбиране, менторство и много сериозно обучение не само по предметите в училище, а и по отношение на себепознанието, взаимоотношенията и подготовка за истинския живот извън класната стая. Следователно тук има два варианта – учителите да бъдат само учители, които да предадат някаква информация на учениците, или да бъдат хора, които предават и други, чисто човешки знания и ценности на децата и които с отношението си ще им помогнат да минат през пубертета малко по-леко и безпроблемно. Това е голяма отговорност за всеки един учител, но в същото време може да бъде спасение и добър пример за дете, което не получава тези неща в семейната среда.
Кои са ясните сигнали, че е време да потърсим помощ от психолог или психиатър и как да изберем подходящ специалист?
Много често по време на пубертета родителите губят връзка с децата си не защото тийнейджърите имат тревожност или депресия, а защото не могат да ги разберат или имат чувството, че не се справят като родители. Тогава също е добре да се потърси специалист, защото изпитанието е и за двете страни и колкото по-осъзнат за собствените си лимити и травми е един родител, толкова по-полезен може да бъде за детето си. Когато има подобен проблем, работата с цялото семейство дава най-положителни резултати. Добре е да не се стига до ясни сигнали, че има сериозен проблем, а по-рано това да бъде отчетено като тенденция и да се вземат навременни мерки. За щастие, психологичната помощ в България вече е на доста по-високо ниво и при добро проучване всеки родител може да се ориентира към подходящ психотерапевт, който работи с тийнейджъри, дори само за консултация.
Какво бихте казали на родителите, които се страхуват или се колебаят да потърсят помощ за детето си?
Ако се колебаят да потърсят помощ за детето си от страх, че са сгрешили във възпитанието или не са направили достатъчно, бих им казала, че няма съвършени родители. Самият факт, че искат да дадат най-доброто за него и търсят помощ, вече ги прави по-добри родители. Понякога това означава и че те самите имат нужда от терапия за определен проблем, а може и да се окаже, че ситуацията не е толкова тежка, колкото си мислят.
Могат ли да се изградят навици и умения още от ранна възраст, за да се намали рискът от тревожност и депресия в пубертета?
Това зависи от много фактори, като се започне от наличие на наследствено предразположение и се стигне до индивидуалната история на семейството и членовете в него. В болшинството от случаите тревожността и депресията в пубертета могат да се повлияят добре от промени в семейната среда, заздравяване на връзките с важните за тийнейджъра хора, споделяне и комуникация, насочване на енергията в положителни цели и постижения и, не на последно място, консултация с психотерапевт.