На почивка без родители: Готов ли е тийнейджърът?

клиничен психолог

Лятната ваканция е тук, а това означава много свободно време за тийновете. Повечето от тях плануват почивки заедно с приятели, което поражда притеснения у нас, родителите – подходяща ли е възрастта на детето, готово ли е за това пътуване, всички теми за безопасността ли сме изговорили? Психологът Валерия Симеонова ни дава ценни съвети за това как да се справим с притесненията си относно първото самостоятелно пътуване на нашия тийнейджър.

На каква възраст е подходящо да позволим на тийнейджъра да отиде на почивка сам с приятелите си?

Обикновено повечето родители се чувстват комфортно да позволят първото пътуване на своя тийнейджър с приятели, когато той или тя навърши 17-18 години. Според законодателството в България при настаняване в хотели непълнолетните лица трябва да имат придружители, така че възрастта, близка до пълнолетието, може би е тази, на която обикновено се осъществяват първите подобни пътувания.

От гледна точка на психологическа зрялост е хубаво първото пътуване на тийна без възрастни придружители да е в по-късните тийнейджърски години, тъй като тогава той вече е натрупал повече житейски опит, способен е да прави по-добър анализ на случващото се, предприема по-умерени рискове и би имал по-добри умения да се справя с непредвидени ситуации. Разбира се, възрастта е условна и не е изключено тийнейджърът и по-рано да се справи успешно с подобно пътуване. Затова е важно най-вече да вземем предвид особеностите на детето, вместо да следваме стриктно конкретни препоръки.

Кои са основните признаци, че едно дете е емоционално и психически готово за самостоятелно пътуване и как като родители можем да преценим степента му на отговорност?

Ако детето ни е напълно зависимо от нас – не може да си сготви или напазарува, не може да се събуди самостоятелно навреме, да приготви само багажа и документите си, да разпредели бюджета си, то тогава вероятно не е готово за подобно пътуване. И обратното – ако само прави тези неща, оставало е поне за една нощ без нас вкъщи и всичко е протекло нормално, то тогава вероятно е готово за подобна ваканция.

По отношение на рисковите поведения като консумация на алкохол, наркотици, прояви на агресия и безразборни сексуални контакти е важно да наблюдаваме поведението на тийна, когато отива на парти, клуб или излиза с приятел.

Следните въпроси могат да са ни от полза:

„В последната година, когато се прибере, злоупотребявал/а ли е с алкохол?“;
„Има ли признаци за употреба на наркотици?“;
„Участвал/а ли е в сбивания?“;
„Спазва ли уговорката си за час за прибиране?“;
„Хващали ли сме го/я в лъжа къде е, с кого е и какво прави?“

Ако отговорът на тези въпроси е „да“, то вероятно тийнейджърът все още не може да носи отговорност за самостоятелно пътуване.

Как да подготвим тийнейджъра за самостоятелна почивка – какво да включва този „разговор за отговорността“?

Подготовката започва години преди тази почивка. Ако искаме да възпитаме самостоятелно и отговорно дете, което да може да се грижи само за себе си без нашето присъствие, е важно от ранна възраст постепенно да разширяваме отговорностите и свободите му:

Когато е на 4-5 години, нека го оставим само да си поръча сандвич, като стоим до него и помагаме при нужда;
Когато вече е на 6, нека останем на няколко метра встрани, така че да го виждаме, а то само да отиде до павилиона, за да поръча, плати и да вземе рестото си;
Нека, когато има екскурзия от детската градина или училище, да го запишем на нея и то самостоятелно, но и с малко наша помощ, да приготви багажа си;
Нека участва в излети, доброволчески дейности, ученически лагери, без ние да присъстваме там. Хубаво е да започнем с еднодневни екскурзии (в детската градина и началното училище), след това екскурзии с едно преспиване (в края на началното училище), а накрая с лагер за няколко нощувки (в края на началното училище, прогимназията и гимназията).

Така постепенно и неусетно детето, превръщайки се в тийнейджър, се научава да бъде самостоятелно, изгражда умения за справяне без намесата на родител, и не на последно място – придобива самоувереност и безценен житейски опит.

В разговора преди първото самостоятелно пътуване на тийна е добре да обсъдим всички извънредни ситуации, които могат да възникнат, и възможните реакции:

как да постъпи, ако отиде на дискотека и там има враждебна компания;
на кого да се обади, ако някой се почувства зле или някой нападне него и/или компанията му;
отново да напомним за умерената употреба на алкохол и пълното избягване на употреба на наркотични вещества;
да настояваме да използва такси, вместо да се качва в коли с непознати и/или неопитни шофьори.

Как да говорим с детето по темата за безопасността, без да звучим назидателно или да предизвикаме бунт? Какви конкретни теми не бива да пропускаме – алкохол, наркотици, секс, непознати хора, извънредни ситуации?

Всички тези теми са много важни и в най-добрия случай са били обсъждани години преди първото самостоятелно пътуване на тийнейджъра ни. Трябва да имаме наблюдения, че той показва саморегулация по отношение на тези поведения и именно поради тази причина го пускаме на ваканция с приятели. Ако за пръв път ще говорим с тийна на тези теми преди първото му самостоятелно пътуване, то вероятно той не е готов за това и е добре да го отложим.

За да не звучим назидателно, е най-добре да разкажем истории от личния си опит – какво се е случило на нас на тази възраст, как сме се справили или какво се е случило на наш познат или приятел. Можем да попитаме детето си дали на него или пък на негов близък се е случвало нещо подобно. Така, без да сме назидателни и да даваме готови съвети, нека обсъдим заедно как са могли да бъдат избегнати подобни ситуации или как бихме могли да реагираме, ако попаднем в тях.

Как да създадем правила и граници, без да саботираме доверието между нас и тийнейджъра? Добра идея ли е да имаме „споразумение“ – например кога ще се обажда, какви локации ще споделя и т.н.?

Да, споразумението е много добра идея. Нека то дава някаква свобода и да е резултат от взаимна уговорка:

„Какво ще кажеш да се чуваме веднъж на ден, например всеки следобед между 14 и 16 ч.? Ще ти бъде ли удобно?“
„Какво ще кажеш да ми споделяш локацията си вечер, ако ще ходите на дискотека? Така ще съм по-спокоен/спокойна“

Ако детето ни е пълнолетно, споделянето на локация трябва да е само с неговото изрично съгласие. Според мен това е твърде голямо навлизане в личното пространство.

Виж още

Как да подкрепим тийнейджъра да стане финансово независим възрастен?

Как да реагираме, ако тийнът откаже да спазва уговорките или не комуникира редовно по време на почивката?

Реално не можем да направим почти нищо, докато тийнейджърът е на почивка и е физически далеч от нас. Но, след като се върне, може би ще е по-ефективно, вместо да налагаме наказания, които на тази възраст водят по-скоро до опозиционно поведение, да поговорим с него как сме се чувствали, когато не сме знаели къде е и какво прави; да го попитаме за причините, поради които не се е свързвал с нас редовно, и да помислим какво можем да направим по-различно при следващото пътуване – и ние, и самият той.

Възможни са най-различни обяснения на ситуацията – например, ако ние сме звънели на всеки час, въпреки че уговорката ни е била да се чуваме веднъж на ден, е доста вероятно да сме досадили до такава степен, че в един момент тийнът да е трябвало да ни игнорира, за да може все пак да участва във ваканцията си, а не да я прекарва с нас на телефона.

Не е изключено и тийнейджърът да не осъзнава притеснението, което предизвиква у нас, когато не отговаря на обажданията ни. Споделянето на това с него може да е ценна нова информация и полезна обратна връзка.

Възможно е и неспазването на уговорката за комуникация да е резултат от лоша организация от страна на тийна. Затова би било полезно да поговорим с него по какъв друг начин е можел да организира времето си, така че да не пропуска уговорката за обаждане.

Как можем да се справим със собствените си страхове и тревоги, когато детето ни е далеч?

Може би първата стъпка е да приемем, че ще ги имаме. Няма как, когато обичаме някого, да не се тревожим за него. Но това не бива да е повод да го спираме от отделянето от нас и порастването, а подобна ваканция с приятели несъмнено е стъпка в тази посока. Във всеки полет има риск от падане. Въпросът е в годините преди тази първа самостоятелна ваканция постепенно да сме подготвили детето си какво да прави, ако падне, и да бъдем насреща да го изслушаме и утешим, вместо да го назидаваме.

За да се справим със собствените си тревоги, освен да приемем, че те ще бъдат част от преживяването, е важно да насочим вниманието си не само към опасностите, но и към положителните моменти на нашето дете:

нека, когато то ни се обади, за да ни разкаже смешна история, ние се смеем с него;
нека изслушаме с интерес и любопитство как е прекарало вечерта, вълнувайки се заедно с него, вместо да подхождаме към разговора като към отчет и проверка.

По този начин не само ще управляваме по-успешно собствената си тревога, но и ще направим така, че тийнът с удоволствие да ни се обажда и да ни споделя преживяванията си. А това със сигурност ще намали нашите притеснения и ще подпомогне безопасността му.