Кога трябва да започнем да чукаме на вратата на детето?

редактор My Teen

Ако сме родители на малки деца, ни е трудно да си представим, че ще дойде време, когато ще се налага да почукваме, преди да влезем в стаята им. Със сигурност, рано или късно, този ден ще дойде, а с него ще се появят и много въпроси и притеснения.

Попаднахме на една статия, в която експерти и родители споделят мнения защо почукването на вратата има значение, кога трябва да започнем да го правим и как да балансираме необходимостта на детето ни от уединение с неговата безопасност. Представени са и практически съвети за изграждане на доверие, като същевременно се поддържа открита комуникация.

Кога трябва да започнем да почукваме на вратата на детето?

Клиничният психолог д-р Лиза Строман споделя своите съвети кога да започнете да чукате на вратата според възрастта на вашето дете.

Малки деца (1-3 години)

По време на този етап родителите не трябва да обмислят дали да почукват на вратата на детето си, преди да влязат. „През този период от развитието на детето няма нужда от поверителност – казва д-р Строман. – Родителят влиза в стаята му без почукване, грижейки се за безопасността на малчугана.“

Училищна възраст (4-10 години)

Когато децата навлязат в училищна възраст, те започват да гледат на себе си все по-осъзнато и се нуждаят от повече лично пространство. „Въпреки че те може да не искат уединение по същия начин, по който го правят по-големите деца, можете да започнете да чукате на вратата, преди да влезете в стаята им – особено ако играят, четат или прекарват време насаме“, казва д-р Строман. Разбира се, безопасността също е важна, така че ако подозирате, че детето ви е наранено или има риск от някаква опасност, можете да влезете в стаята, без да чукате.“

Междинни години (11-12 години)

По време на този период децата започват да жадуват за много повече уединение и когато е възможно, родителите трябва да им го дават. Това означава, че тогава обикновено е необходимо да почукате на вратата им, преди да влезете. Въпреки това, само защото детето ви жадува за уединение, не означава, че не се нуждае от вас. „Те ще искат повече уединение, но също така ще имат нужда (която не искат да признаят) от известна подкрепа от родителите си“, споделя д-р Строман.

Тийнейджъри (13-18 години)

Когато децата навлязат в тийнейджърските си години, е жизненоважно да уважавате личния им живот колкото е възможно повече. Родителите трябва да си създадат навик винаги да чукат на вратата, преди да влязат в стаята на своя тийнейджър. „Тийновете се стремят да разберат собствената си социална идентичност, как да изградят нови взаимоотношения и често обичат да водят разговори и да имат лично пространство (далеч) от семейството – обяснява д-р Строман. – Тази последна фаза наистина е свързана с изграждането на взаимно уважение – признаване на правото им на поверителност, като същевременно каналите за комуникация се поддържат отворени.“

Защо неприкосновеността на личния живот има значение за развитието на детето?

„Предоставянето на безопасни и подходящи за възрастта нива на поверителност на децата е жизненоважно за развитието на тяхната автономия и независимост – казва д-р Келси Латимър (психолог и специалист по хранителни разстройства). – Докато децата са по-малки, умерените количества уединение също са полезни. По време на междинните години обаче (11-12 год.), поверителността става особено важна за тяхното развитие. В тази възраст те често започват да проявяват самостоятелност по начин, който настоява за уединение – може да не искат родителите им вече да знаят всяка част от живота им и да настояват за повече независимост и уединение. Това е доста полезно за нормалния процес на отделяне и индивидуализация.“

„Предоставянето на повече уединение на децата ви развива у тях независимост, самоконтрол, устойчивост и емоционална сила – казва д-р Строман. – Въпреки това има моменти, когато предоставянето на повече лично пространство, не е най-подходящият избор за тях. Това са случаите, когато детето поема рискове, които заплашват неговите безопасност или благополучие.“

На какво мнение са родителите?

Нормално е да преживеете преходен период, в който не сте сигурни дали е подходящо или не да започнете да чукате на вратата на детето си. Също така е нормално да чувствате и известно съпротивление да правите това. Дана Кампман, самотен родител на двама тийнейджъри и основател на „With Teens“, споделя, че когато децата ѝ влезли в предтийнейджърските си години, забелязала, че искат повече уединение. Въпреки това, както при повечето родители, и на нея й отнело известно време, докато напълно приеме това. „Първоначално се съпротивлявах – споделя тя. – Исках да им кажа, това е моята къща. С течение на времето обаче осъзнах, че това е важно и че те се нуждаят от място в къщата ѝ, което да е само за тях – стаята им. Промяната се случи бавно, но това е една от онези малки промени, които правят огромна разлика. Децата ми неусетно пораснаха.“

Д-р Латимър прави следния коментар по темата: „Повечето родители, естествено, започват да предоставят на децата си повече уединение, когато те пораснат, което включва рутинно да чукат на вратите на стаите им. Но всички деца са различни и всичко в психологията и развитието се свежда до отговора „зависи“. Така че, когато родителите решават дали да чукат на вратата или не, те трябва да наблюдават детето си и да отбележат неговите зрялост, специфични нужди от поверителност и какво е безопасно или не за него на конкретната възраст в конкретния момент.“

Какви психологически последици ще има за детето, ако не чукате на вратата?

Ако не почуквате на вратата на стаята на детето, това може потенциално да навреди на връзката ви като родител и дете.

Всичко е свързано с изграждането и поддържането на основа на доверие с детето. „Ако то е поискало уединение и не е уважено, вие ще загубите неговото доверие в тази връзка – казва д-р Строман. – Пренебрегването на нуждата му от лично пространство може да доведе до чувство на безсилие, негодувание и безпокойство.“

Последствията обаче надхвърлят обикновената липса на доверие. Отказът да предоставите на детето си поверителност, когато има нужда от това, може да му попречи да ви се довери и да се чувства комфортно да бъде себе си. „Ако родител грубо игнорира желанието за уединение и граници, без да изслушва и общува с детето, това често води до други проблемни резултати – или бунт, или усещане за липса на глас от страна на детето“, казва д-р Латимър.

Няколко съвета към родителите

Независимо дали все още е твърде рано да чукате на вратата на стаята или това време вече е дошло, най-важно е да имате открита и ясна комуникация с детето си. По този начин всеки се чувства уважаван, очакванията са ясни и връзката ви може да остане непокътната. Ето няколко съвета от д-р Строман:

Прозрачност

След като дойде време да започнете да чукате на вратата на детето си, трябва да имате ясни правила и граници, очертаващи какво се очаква в определени случаи.

Например, можете да кажете: „Ще почукаме, преди да влезем в стаята ти, освен при спешен случай или когато проверяваме за нещо важно“. Това помага на децата да разберат, че неприкосновеността на личния им живот се зачита, но все пак е важно да се поддържат безопасност и комуникация.

Подходете постепенно

Ако детето ви навлиза в предпубертетния период, потърсете знаци, че е готово за повече уединение. Родителите могат постепенно да започнат да позволяват повече свобода, като и детето демонстрира отговорност. Оставете детето да има пространство да размишлява, учи или просто да се отпусне, без да бъде прекъсвано, освен ако не е необходимо.

Емоционални проверки

Не забравяйте, че личното пространство е важно, но осигуряването на уединение на детето не означава, че не трябва да полагате усилия да се свържете с него. Дори когато уважавате поверителността му, уверете се, че присъствате емоционално в живота му. Емоционалната връзка може да се поддържа чрез текстови съобщения, разговори по време на пътуването от училище или общуване по начин, който детето намира за комфортен. Просто не забравяйте да го правите редовно, защото дори големите деца се нуждаят от своите родители.

Да обобщим!

Не е необходимо да почуквате на вратата на малко дете, но с порастването то обикновено има по-голяма нужда от уединение, затова почукването става уместно.
Уважаването на личното пространство на детето е жизненоважно, тъй като изгражда доверие и подпомага нормалното му развитие.
В определени ситуации, като когато детето крие опасно поведение или има спешен случай, не е нужно да почуквате – просто влезте в стаята.

Адаптиран материал по Parents.