Когато „перфектното тяло“ стане обсесия: бигорексия
Често срещано явление в пубертета е тийнейджърите да започнат да възприемат тялото си за проблемно – някои смятат, че са прекалено едри, и непрекъснато искат да отслабват, други пък са обсебени от идеята, че са слаби и искат да изграждат прекомерна мускулна маса. С подобно мислене децата от втората група може да отключат състояние, наречено бигорексия. Какво представлява бигорексията, кои са причинителите ѝ и как се отразява на младия организъм? Какви са признаците, че детето страда от нея, и как родителите можем да му помогнем да я пребори? Как да изградим здравословно отношение към тялото и храната у дома?
Какво представлява бигорексията?
Бигорексията, позната още като мускулна дисморфия, е вид психично разстройство, при което човек се обсебва от размера на мускулите си и непрестанно иска да подобрява външния си вид. Той смята, че е твърде слаб или недостатъчно мускулест (когато всъщност е в отлична форма), и изпитва нужда постоянно да тренира, за да намалява телесните мазнини и да увеличава мускулната си маса.
Голяма част от борещите се с бигорексия прибягват до прием на хранителни добавки и спазване на строги диети. Именно затова тя може да се разглежда и като хранително разстройство.
Характерно за бигорексията е, че е по-разпространена сред мъжкия пол.
Кои са причинителите на бигорексия?
По-тревожните деца изпитват вътрешна несигурност и страх от отхвърляне. Те са склонни да се променят, за да се харесат на другите. Ако приятелите и съучениците на тийна са фокусирани например върху тренировки, покачване на мускулна маса и постигане на определен тип тяло, той може да започне да се сравнява с тях и да стигне до крайности, като проблемно възприятие на тялото и хранителни разстройства, напр. бигорексия.
Съвременните тийнейджъри прекарват и много от свободното си време в социалните мрежи. Там те постоянно попадат на съдържание, което показва „перфектния“ живот и „перфектното“ тяло на дадена личност – кадри, които всъщност са далеч от реалността. Подрастващите обаче не осъзнават това и започват да се стремят към представеното съвършенство – слабо или мускулесто тяло, консумиране на свръхздравословна храна, прием на рекламирани „ефективни“ добавки и др.
Ключов фактор за развитието на хранителни разстройства са и коментарите на възрастните – родители, роднини, познати, относно качеството и количеството на храната, която детето консумира.
Как бигорексията влияе на младия организъм?
Бигорексията може да нанесе сериозни щети както върху тялото, така и върху психиката на тийнейджъра, особено ако се спазват крайни диети или се приемат добавки. Хранителните дефицити са един от негативните резултати. Обикновено се предпочитат храни, богати на протеини, тъй като целта е да се намалят телесните мазнини и да се изградят мускули. Диетите, базирани основно на месо, обаче възпрепятстват баланса от витамини и може да доведат например до дефицит на калций, който е необходим за развитието на костите.
Въпреки че протеинът подпомага изграждането на мускули, той няма как да окаже влияние, ако не се покриват общите калорийни нужди на организма – няма да се използва за синтез, а ще бъде превърнат в източник на енергия. Протеиновите прахове и хранителни добавки не могат да компенсират липсата на хранителни вещества. От друга страна, прекалено ниските нива на телесни мазнини могат да повлияят негативно върху хормоналния баланс, развитието на мозъка и цялостното здравословно състояние.
В редки случаи подрастващите, които се борят с бигорексия, прибягват до употребата на стероиди. Това може да причини психични, сърдечносъдови, чернодробни, репродуктивни и други здравословни проблеми.
Фиксацията върху постигане на „перфектното“ тяло предизвиква силен стрес, натрапчиви мисли и постоянно безпокойство. Тежките тренировки без достатъчно почивка водят до мускулни разтежения, болки в ставите, стресови фрактури и изтощение.
Какви са признаците, които показват, че тийнът може да се бори с бигорексия?
- Честа проверка на външния вид
Ако тийнът страда от бигорексия, е възможно постоянно да се оглежда в огледалото, да следи размера на мускулите си и да носи дрехи, които ги подчертават. Среща се и противоположното поведение – да носи много широки дрехи, за да прикрие липсата на мускулатура.
- Промяна в хранителните навици
За да намалява телесните мазнини и да увеличава мускулната си маса, тийнът може да пропуска хранения, да избягва любими храни или да яде еднообразна храна всеки ден. Възможно е и да набляга на консумацията на протеинови прахове и храни.
- Промени в настроението
Бигорексията може да доведе до появата на натрапчиви мисли, а това, от своя страна, до силна несигурност, тревожност, депресия, раздразнителност. Възможно е тийнът да стане прекалено чувствителен относно мнения за тялото му, както и гневен, когато пропуска тренировки.
- Тренировките започнат да пречат на живота и взаимоотношенията
В стремежа си да усъвършенства физическите си качества подрастващият може да постави тренировките на преден план пред училището, хобитата, времето с приятели и близки.
- Тренировките се превърнат в необходимост, а не в приятно занимание
Възможно е в определен момент тийнът да спре да изпитва удоволствие от тренировките и да започне да ги практикува с цел справяне с трудности – напрежение, тревожност, чувство за вина и др.
Как можем да помогнем на тийна да пребори бигорексията?
Ако забелязваме ясни признаци на бигорексия у нашето дете, е най-добре да потърсим професионална помощ. Същевременно обаче, за да подпомогнем възстановяването, трябва да работим съвместно със специалиста.
Здравословният баланс между тренировки, хранене, социални дейности и почивка е ключов за справяне с проблема. Откритите разговори са чудесен метод, като целта ни е да разберем как детето възприема себе си. Важно е да подхождаме внимателно и без осъждане.
Препоръчително е да разговаряме относно социалните мрежи и представата за „перфектния“ външен вид, която те създават. Добре е да ограничим времето, което тийнът прекарва там. Трябва да потвърждаваме и неговите чувства – да му показваме, че е напълно нормално понякога да се чувстваш несигурен, но външният вид не е изцяло определящ. Да, съществува натиск от връстници и общество, но човек не бива да се поддава на него.
Как да изградим здравословно отношение към тялото и храната у дома?
Изключително важно за формирането на здравословно отношение към тялото е как самите ние, родителите, говорим за него. Ако в семейството ежедневно се обсъждат тегло, диети и форма на тялото, тийнът започва да се стреми да си поставя ограничения и да се „усъвършенства“. Този тип поведение става основен в неговия живот.
Препоръчително е и да избягваме да определяме храната като само „полезна“ или като само „вредна“, тъй като така създаваме представа на детето, че трябва да изключи определени храни от своето меню. А в крайна сметка, ако състоянието му го позволява, може понякога да си хапва и нещо „вредно“.