Когато не одобряваме гаджето на тийна…

За нас, родителите, най-важното нещо е детето ни да е добре и да е щастливо. По време на пубертета тийнейджърите се сблъскват с първите любовни трепети, а от там идват и нашите притеснения – дали този човек е подходящ за тийна, държи ли се добре с него, прави ли го щастлив? Понякога се случва така, че по определени причини не одобряваме партньора на детето си. Ето няколко съвета как да подходим в такава ситуация.

 

Не бива да сме осъдителни

В пубертета емоциите на тийновете са засилени, особено по отношение на любовните им връзки, и всяка една критика може много да ги засегне. Именно затова, за да не създадем пропаст в отношенията си с тийнейджъра, трябва да бъдем внимателни в подхода си към връзката му – вместо веднага да коментираме и осъждаме, по-добре да проявим любопитство и да провокираме откровен разговор.

 

Самоанализът е добра идея

Добре е да отделим време, в което да се запитаме защо не харесваме гаджето на тийна си: Има ли конкретно поведение, което ни отблъсква, или пък ценности, които му липсват? Дали не отговаряме на личните си предразсъдъци и очаквания? Възможно е коренът на неодобрението да се крие в различия по отношение на религия и раса, външен вид, пол или полово изразяване, хобита или социално-икономически статус… Трябва да бъдем откровени със себе си. Ако наистина някой от посочените фактори е причината за нашите притеснения, може би е по-добре да се замислим, защото, сам по себе си, нито един от тях не е основание да не одобряваме връзката на детето.

В случай че са налице по-сериозни проявления като например неуважително поведение от страна на гаджето на тийна, признаци на манипулация или усещане за нездравословна връзка, тогава е напълно нормално да искаме да защитим своето дете. Важното е да се уверим, че тревогите ни са основателни, а не просто предположения.

 

Трябва да внимаваме с непоисканите съвети

Директната критика и непоисканите съвети не са добра идея, тъй като, колкото и да са добри нашите намерения, е много вероятно тийнът да ни игнорира. Неодобрението ни дори може да го накара да започне да харесва още повече другия човек и да се впусне по-дълбоко във връзката, за която сме се надявали, че няма да трае дълго.

 

Задаването на въпроси е ключово

Важно е да разберем какво мисли самото дете за връзката им, какво представлява тя и какво, всъщност, го привлича към гаджето му. Въпросите ни трябва да бъдат формулирани според конкретните обстоятелства на любовния живот на тийна и да засягат всичко, за което се чудим. Например:

• Как се запознахте?
• Какви интереси има гаджето ти?
• Кои са любимите ви съвместни занимания?
• Какво точно харесваш в него/нея?
• Кое във връзката ви ти харесва най-много?

Добре е да изслушваме отговорите на тийнейджъра и да не го прекъсваме, докато говори. Вместо да споделяме мислите и притесненията си, е по-удачно да задаваме още въпроси. Тийновете усещат, когато се опитваме да им изтъкнем причини, че връзката им няма да бъде успешна.

 

Трябва да се доверяваме на тийнейджъра

В крайна сметка, ние сме възпитали своето дете – влагали сме усилия, за да му предадем нашите ценности. Именно затова трябва да му се доверим, че е способно да взима добри решения. Тийновете имат нужда да следват пътя си и да взимат самостоятелни решения. В случай, че не става дума за сериозна опасност, е препоръчително да запазим мнението си и да осигурим на тийнейджъра пространство и подкрепа, за да може той сам да достигне до изводите. Освен това със сигурност знае по-добре от нас какъв човек и връзка са подходящи за него.

 

Нека поканим гаджето на тийна у дома

Хубаво е да си дадем време, в което да опознаем партньора на детето. Можем да го/я поканим на обяд или вечеря у дома и да наблюдаваме как общуват помежду си, какви положителни качества притежава този човек и дали не сме пропуснали да забележим някои от тях. Възможно е да останем приятно изненадани от видяното. Това е начин да опознаем гаджето на тийнейджъра и да научим повече за тяхната връзка.

 

Трябва да търсим позитиви

Всеки от нас има своите положителни черти. Именно затова е добре да се опитаме да погледнем връзката през очите на тийна – какво открива той в другия човек, какво го привлича към него и др. Разбирането на гледната точка на детето би ни помогнало да приемем връзката.

 

Да бъдем зрели и мили

Колкото и да не харесваме гаджето на тийнейджъра, е добре да полагаме усилия да бъдем уважителни и мили, тъй като грубостта и студеното поведение ще доведат до същата обратна връзка от страна на детето ни. Гостоприемството би помогнало на партньора на тийна да се чувства добре дошъл и да се отпусне, а тогава той ще може да покаже себе си. Започването на разговор или пък отправянето на комплимент вършат чудесна работа в такава ситуация.

Трябва да знаем, че ако двойката се чувства добре в нашия дом, за нас ще бъде по-лесно да наблюдаваме тяхната връзка и е по-вероятно тийнът да ни потърси при нужда от съвет, подкрепа или помощ.

 

Погледът в дългосрочен план помага

Дори и да смятаме, че човекът до нашето дете е неподходящ за него, не бива да се намесваме прибързано и да се опитваме да променяме нещата. Реално погледнато, малко от тийнейджърските връзки продължават дълго във времето и е добре да сме наясно с това. Голяма част от тях траят месеци, а дори и само седмици, преди искрата между влюбените да угасне или пък някой друг да привлече тяхното внимание.

 

Личното пространство е важно за тийнейджъра

Полезно за развитието на подрастващите е да се научат да взимат самостоятелни решения и след това да поемат отговорността за тях. Те се нуждаят от свобода, за да правят грешки, от които да се учат. Ако се стремим да прекратяваме или контролираме връзките на детето, много рискуваме да нарушим този процес на учене, а също така и да саботираме както самочувствието му, така и развиването на автономност и увереност.

Когато даваме лично пространство на тийна, той получава възможността да открие кой е като личност и какъв партньор му допада. Също така това му помага да разбере какво иска и какво – не в любовните взаимоотношения, което е важно за бъдещия му живот.

 

Внимание!

Голяма част от тийнейджърите, а дори и някои млади възрастни, считат за много важно одобрението и приемането от страна на родителите си, макар да отричат този факт. Трябва да сме наясно с това, когато коментираме връзката им, и да знаем, че не е добре да упражняваме натиск върху тях или пък да се опитваме да контролираме конкретната ситуация.

 

Отправянето на заплахи не помага

Ултиматумът никога не е добра опция и единствено може да отчужди тийнейджъра. Ако той продължава взаимоотношенията си с гаджето, а ние му поставяме условия, вероятността да ни се довери и да ни потърси при нужда е много малка. В съзнанието му се появява страхът от това, че ще му кажем „Казах ли ти!“ или че ще сме разочаровани от неговото грешно решение.

Колкото и да не харесваме връзката на тийна, не бива да отправяме заплахи към него, за да постигнем целта си – взаимоотношенията да приключат. Този подход е контролиращ, насилствен и почти никога ефективен.

 

Откритата комуникация е помощно средство

Важно е детето ни да знае, че когато възникне проблем, винаги може да ни потърси за помощ, без страх, че ще го критикуваме. То трябва да се чувства уважавано и в безопасност при нас и да е наясно, че дори и да мислим различно, винаги ще му помогнем. Откритата комуникация ни държи в течение със случващото се в живота на тийна и заздравява връзката ни с него.

 

Не бива да пропускаме разговора за секса

Темата за секса е важна – дори и да сме провеждали подобни разговори с тийнейджъра многократно, е добре отново да му напомним някои неща, след като вече е във връзка. Информираността помага на подрастващите да водят спокоен и здравословен любовен живот, защото са наясно с правилата и рисковете. В някои случаи е възможно разговорът да бъде неудобен и за двама ни или пък тийнът да се отдръпва от него. Именно затова подходът ни е от значение.

 

Насилието е повод за намеса на родителите

Изключение от правилото за намеса на родителите във връзката на детето са случаите на насилие. Ако наблюдаваме вид насилие, било то физическо или емоционално, и изпитваме страх за безопасността му, не бива да бъдем безучастни. Понякога обаче няма как напълно да контролираме ситуацията. Тогава е важно да помогнем на тийнейджъра да прекрати взаимоотношенията си със съответния човек.

При по-сериозни случаи може да се стигне до намесата на полиция, издаване на ограничителна заповед и други мерки. Важно е тийнът да знае, че има ресурси, към които може да се обърне за помощ, ако стане жертва на насилие. Също така и че ние, родителите му, винаги ще сме до него и няма да го обвиняваме.