Какво трябва да знаем за хранителните разстройства в тийн възрастта?
Пубертетът е време на множество и бързи промени. Трансформацията на малкото дете във възрастен може да се изрази под най-различни форми – изменения в теглото, развиване на акне, мутиране на гласа и т.н., като всичко това се отразява на физическото и психическото му състояние. Понякога тийновете трудно приемат новостите и започват да си налагат ограничения. Хранителните разстройства са именно това – проблем, който децата сами отварят, без да осъзнават какви биха били последиците. Редица фактори могат да бъдат причина за отключването на такъв проблем.
Тийновете и нарушенията в хранителното поведение
По време на пубертета се формират важни за здравето навици, а също така и се утвърждава определен модел на поведение. Хранителните навици, създадени през периода, обикновено остават за цял живот. Често самочувствието на тийновете се влияе от телосложението им. Те се стремят да изваят перфектно тяло, като за тази цел нерядко прибягват и до спазването на хранителни режими или диети.
Нарушенията в хранителното поведение (НХП) включват 4 основни типа:
- нарушение, свързано с преяждане
- нарушение с избягване/ограничаване на приема на храна
- анорексия нервоза
- булимия нервоза
Общото между отделните проблеми са неправилното хранене и „фанатичната обсебеност от идеята за контрол на храненето и/или на телесното тегло“. Нуждата от контрол над храненето доминира над поведението, ценностната система, самочувствието на индивида и често пъти лимитира социалните му контакти. Когато тези заболявания продължат по-дълго във времето, настъпват тежки поражения върху телесното и психичното здраве.“
Развитие на хранителните разстройства
В миналото хранителните разстройства са се считали за редки заболявания. През 21 в. обаче започват да се срещат много по-често особено сред подрастващите. Причина за появата и развитието на НХП могат да бъдат редица фактори – „някои от тях предразполагат към поява на психичния проблем, а други отключват и поддържат заболяването“:
- генетични белези – „предразполагащ фактор, който може да увеличи риска от отключване на нарушение в храненето, но само при определени обстоятелства и в условията на предразполагаща среда“;
- психологически фактори – „изживян силен стрес, житейска драма, психотравма, насилие и др.“;
- диети – хората, спазващи диети, са предразположение към скрито развитие на нарушено хранене;
- епигенетични фактори – „модулират генетичната заложба за отключване на НХП. Сред най-важните епигенетични фактори са семейната и културна среда, ценностната система в най-близкото обкръжение, посланията, лансирани от медиите“;
- социални медии – там тийновете имат дотъп до информация относно хранителни методи и ограничено хранене.
Характерно за хранителните разстройства е отричането и прикриването на заболяването, от страна на болните. Именно затова близките им трудно забелязват проблема. За съжаление, нерядко „медицинска помощ се търси при вече настъпили сериозни нарушения. Усложненията, типични за острата фаза на хранителните нарушения, често продължават и след преодоляване на проблема, водят до широк спектър от физически и емоционални разстройства, ниско качество на живот в млада и зряла възраст.“
Семейната среда и нейното влияние върху живота на тийна
„Най-важна роля в установяването и насърчаването на здравословно хранително поведение у детето има семейната среда, която го заобикаля. Запознаването му още в ранните години с различни вкусове и аромати насърчава здравословното хранене и хранителните му предпочитания в бъдещия живот.“
Освен да предоставят възможности за балансирано здравословно хранене е важно родителите да бъдат добър пример за подражание на своите тийнове. Именно затова те трябва да бъдат запознати с влиянието, което алтернативните модели на хранене оказват върху децата, а също така и какви могат да бъдат последиците от тях.
„Здравословното хранене на децата е определящо за тяхното нормално физическо и психическо развитие и за състоянието на имунната им система. То е и важна част от профилактиката на хроничните неинфекциозни заболявания, поради което още в ранна детска възраст е необходимо да бъдат изградени здравословни хранителни навици.“
Алтернативни модели на хранене
Това са хранителни методи, различни от общоприетите принципи на здравословното хранене. Често тийновете прибягват до спазването им от желание за отслабване или нужда от внимание. „Обичайно децата копират алтернативни диети от най-близкото си обкръжение (приятели, родители) или от медиите (интернет, телевизия и др.), без обаче да си дават сметка за рисковете и противопоказанията на тези диети.“ За съжаление, спада възрастовата граница за следване на рискови модели на хранене.
„Съществуват различни алтернативни форми на хранене, които могат да имат само временен ефект върху теглото, но представляват сериозен риск за растежа, развитието и здравето.“
Най-честите алтернативни диети, практикувани от подрастващите, са:
- кетогенна диета (високомастна или високобелтъчна)
- вегетарианство (вкл. веганство и суровоядство)
- разделно хранене
- фастинги (интермитентно хранене)
Последиците, които се наблюдават сред децата вследствие на алтернативни модели на хранене, са „недохранване, компенсаторно прехранване (хиперфагия) или небалансирано хранене с развитие на хранителни дефицити.“ Те засягат и психическото здраве на тийновете, като често се чувстват неудовлтетворени от телосложението си, стават раздразнителни, емоционално нестабилни и имат ниско самочувсвтвие.
Семейството – превенция на алтернативните модели на хранене
Семейната среда има най-важна роля в изграждането на хранителни навици при децата. Честотата на хранителни нарушения е по-ниска в семейства, които се хранят заедно и в които се обсъждат притесненията относно теглото. „Важно е родителите да предлагат разнообразно, балансирано и здравословно хранене на своите тийнове, но същевременно с това и самите те да демонстрират добър пример със своето хранене. „Необходимо е да бъдат обучени в насърчаване на умереност и да наблегнат на здравословния хранителен избор, а не на ограничителните модели на хранене.“
Статията е подготвена по материалите „Нaрушения в хранителното поведение в училищна възраст“ и „Ролята на родителя и семейната среда в превенцията на нездравословното хранително поведение при децата“ на проф. Д. Найденова, МУ – Варна.