Защо тийнейджърите използват ТикТок, за да се самодиагностицират с различни психични състояния
Откакто се появи през 2018 г., приложението ТикТок бързо набра популярност, особено сред тийновете. Според проучване от 2022 г. сред американски тийнейджъри на възраст 13-17 години 67% от анкетираните твърдят, че използват платформата, а 16% от тях – почти постоянно.
Освен че в социалната мрежа комуникират с връстниците си, там тийновете откриват и създават съдържание в опит да разберат повече за психичното си състояние. Тъй като достъпът до грижи за психично здраве е недостатъчен, все повече млади хора се обръщат към ТикТок, за да се самодиагностицират с определени психични състояния като обсесивно-компулсивно разстройство, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, аутизъм и дисоциативно разстройство на идентичността.
Съдържанието, свързано с психично здраве, в ТикТок става все по-разпространено. Ето какво трябва да знаем и за какво да внимаваме като родители на тийнейджъри, а също така и няколко полезни съвета относно това как можем да помогнем на детето си да потърси помощ извън дигиталното пространство.
Защо тийнейджърите се самодиагностицират чрез ТикТок
Експертите са съгласни, че трендът тийнейджърите да се обръщат към ТикТок, за да научат повече за психичните заболявания, има и положителни, и отрицателни страни. „Осъзнаването, че е възможно да имат тези психични проблеми, е полезно. Самодиагностиката може да помогне много. Но също така има вероятност и да си поставят грешна диагноза“, споделя училищният психолог д-р Никол Керн.
Според психиатъра доц. Джеси Голд алгоритмите на социалните медии допринасят за това младите хора да се диагностицират с потенциално разстройство на психичното здраве. „Това е като необходимост от потвърждение – казва д-р Голд. – Когато все повече и повече продължават да виждат такива видеа, които им казват, че нещо е вярно, е логично да заключат, че платформата не би им показала това съдържание, ако нямат съответното психическо заболяване. По време на пубертета тийнейджърите откриват и опознават себе си. Желанието им да се впишат в социална група също може да доведе до самодиагностициране. Самодиагностиката обаче може да им помогне дотолкова, че просто да им постави определен „етикет“, но не ги учи как психичното здраве участва в живота им.“
Колко верни са диагнозите в ТикТок
Важно е и тийнове, и родителите да знаят, че самодиагностицирането с помощта на съдържание от социалните медии не е коректно и че една диагноза има много повече аспекти, отколкото могат да се представят в кратко онлайн видео. Специалистите споделят обаче, че много млади хора се доверяват на ТикТок клипчетата и сами си поставят диагнози като например Синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност. Истината е, че тези диагнози могат да се поставят само и единствено от специалист, както и че може да се наблюдават подобни състояния в резултат на различни причини, тъй като много от проблемите имат сходни симптоми и се припокриват. Най-важното при диагностицирането на определено психично състояние е да се разглеждат всички аспекти от голямата картина, защото в противен случай е възможно някои неща да бъдат пропуснати. Лечението само на единия проблем и пренебрегването на другия могат да доведат до продължителни борби във времето, за разлика от това и двата проблема да са открити и да се лекуват едновременно. Тъй като в ТикТок и другите социални медии това не се обяснява, за тийновете е много лесно да си поставят грешни диагнози.
Какви рискове крие самодиагностицирането с ТикТок
Информацията за психичното здраве, която се представя в ТикТок, е непълна и тийнейджърите не са наясно какво точно представлява определено състояние. Именно затова опитите за самодиагностика не са полезни. Препоръчително е да се проведе разговор със специалист, който има знанията и опита да предостави необходимите инструменти за справяне с нечии специфични психични нужди. Често обаче тийновете се предоверяват на онлайн съдържанието и се отнасят пренебрежително към възможността за консултация със специалист.
Какво да направите, ако тийнейджърът ви се самодиагностицира
Д-р Голд съветва родителите да реагират подкрепящо, ако тийнейджърът им дойде при тях със собствената си диагноза за психично състояние.
Ето примери за начало на разговор с вашето дете, в който да обсъдите самодиагностиката му
- Наистина се радвам, че се интересуваш от себе си.
- Нека гледаме тези видеоклипове заедно и да говорим по тях.
- Кое от това видео ти въздейства?
- Защо мислиш, че е така?
- Има ли нещо, относно което ти възникват още въпроси?
„Бъдете любопитни, не пренебрежителни, и не осъждайте това, което детето ви казва – добавя д-р Голд. – Опитайте се да бъдете открити и дори гледайте някои от видеата заедно. Бъдете от техния отбор, подкрепяйте ги и ги хвалете, че се грижат за себе си и искат да разберат определени неща.“
По този подкрепящ начин можете да разговаряте с детето си дали би се консултирало с психолог и дали осъзнава, че е възможно самодиагностиката му да не е напълно точна. „Самодиагностицирането може да ви говори за някои несигурности, проблеми със самочувствието или неща, с които тийнейджърът ви се бори в училище, за които иначе не ви споделя – обяснява д-р Голд. – Когато сте любопитни, можете да научите много за детето си.“
Статията е изготвена по материали от Parents