Защо все повече тийнейджъри търсят AI за компания, вместо реален човек?

редактор My Teen

Общуването с изкуствен интелект, сякаш с доверен приятел, може и да не представлява особен интерес за родителите, но, всъщност, се оказва, че трябва да ги притеснява. Експерти установяват, че днешните тийнове използват помощта на AI за житейски казуси изключително много. Според доклад на американска неправителствена организация 72% от запитаните тийнейджъри са ползвали услугите на AI спътници, а 33% са създали приятелства или имат отношения с тях.

Какво са AI спътниците и какви рискове крият? Как и защо тийновете ги използват? Как ние, родителите, можем да помогнем на децата си да се откъснат от изкуствената комуникация?

Какво представляват чатботовете и AI спътниците?

Често двете понятия се използват взаимнозаменяемо. Въпреки това обаче има няколко ключови разлики между тях:

Чатботовете са проектирани да решават задачи като отговаряне на въпроси и съдействие при определени услуги. Те говорят по-официално и не запазват особено много контекста;
AI спътниците пък са фокусирани върху изграждане на взаимоотношения, осигуряване на емоционална подкрепа и водене на продължителни разговори. Изглеждат по-съпричастни и персонализирани.

В случай че се чувстваме самотни или неразбрани, този инструмент се явява като нашата „винаги налична линия за подкрепа“ (цит.). Притеснителното е, че за някои хора това не е само инструмент, а спасител.

Какво сочат данните за употребата на AI спътници от тийновете?

Според гореспоменатия доклад и анкетираните в него тийнейджъри:

1 от 3-ма използва AI спътник за социално взаимодействие и взаимоотношения и често търси емоционална подкрепа, приятелство, а дори и романтични връзки с него;
Около 46% ги възприемат като инструменти, а значителен брой ги третират като в истински взаимоотношения;
Почти 1/3 казват, че намират разговорите с AI за удовлетворяващи или дори по-удовлетворяващи от тези с хора;
До 12% споделят с AI спътниците неща, които не биха разказали на приятелите или семейството си;

Защо тийновете ги използват?

Причината тийнейджърите да използват AI спътници не е само една, а комбинация от социални и емоционални фактори, които често са обусловени от тяхната среда, възраст и личност. Обикновено подрастващите, които нямат силни социални връзки, са склонни да потърсят AI, за да запълнят тази празнина или пък да удовлетворят определена нужда.

Ето и други причини за употребата на AI спътници:

любопитство – за много деца е интересно и забавно да се обърнат към AI спътници;
привлекателност – платформите нито спорят, нито имат лоши дни и са винаги на разположение;
самота – животът ни е все по-дигитализиран. Поради това голяма част от подрастващите се чувстват самотни и изолирани, а AI спътниците се явяват решение на проблема – „Тези инструменти могат доста бързо да „опознаят“ един тийнейджър само с няколко подсказки. Оттам е лесно той да се почувства така, сякаш говори с близък приятел, когото познава отдавна“, казват експертите;
нужда от утеха и потвърждение – обикновено спътниците утвърждават чувствата на тийна, а също така и симулират съпричастност, което може да бъде силно привлекателно в пубертета, когато емоциите бушуват, а отношенията с хората са сложни;
липса на критика – освен че AI не съди, той третира тийнейджърите като винаги прави и ги поставя в центъра на вниманието.

Потенциалната вреда, която AI спътниците могат да нанесат

Тези инструменти не притежават чувства, съпричастност или способност да разграничават нюанси. Освен това е възможно и да пропуснат както признаци на депресия или самонараняване, така и да предоставят подвеждаща информация и лоши идеи.

AI спътниците се управляват от алгоритми, колкото и емоционално достъпни да изглеждат. Има вероятност в дългосрочен план да размият границата между реална и изкуствена обратна връзка, което води до объркване в емоционалното развитие на децата. Те трябва да изграждат истински приятелства, а не да затъват в цикли на комуникация с машина.

Replika и Character.AI са платформи, рекламирани като винаги налични приятели и твърдят, че се борят със самотата и тревожността. Когато обаче машините сгрешат, може да има фатални последици за потребителя:

14-годишно момче се е самоубило, след като е имало виртуална връзка с чатбот в платформата Character.AI.;
17-годишно момче получило съвет от бот на Character.AI, че убийството на родителите му би могло да бъде валидна реакция на наложеното му от тях ограничение на екранното време.

Проблемът с нарушенията на поверителността

Голяма част от тийновете споделят лични данни с платформите за изкуствен интелект, без да подозират какви права имат компаниите над получената информация – според настоящите споразумения за условия на ползване те притежават обширни и често вечни права.

Пример за това са условията на Character.AI – компанията може да „копира, показва, качва, изпълнява, разпространява, предава, предоставя, съхранява, променя, експлоатира, комерсиализира и по друг начин да използва всичко, което тийнейджърите споделят с нея, завинаги“.

Ако след време тийнът реши да изтрие акаунта си или спре да споделя, информацията остава налична.

Психологическото въздействие на изкуствения интелект

Виж още

Какво правят в Snapchat?

Американската академия по педиатрия смята, че спътниковите ботове използват т.нар. „антропоморфен AI“ – те са човекоподобни по личност, глас и стил на общуване. За много деца изглеждат като доверени приятели, а могат да се възприемат и като магически от все още неразвилите критическо мислене.

Въпреки че AI не е истински човек, младите хора лесно се привързват към него и дори понякога му приписват човешки качества. Възможно е това да доведе до размиване на границата между фантазия и реалност, а оттам – и до затруднения при различаване на добър от лош съвет.

Рисковете, които AI спътниците крият

Изкуственият интелект не притежава способност да разбира емоциите, което означава, че е възможно тийнейджърите да тълкуват отговорите му като истинска загриженост. Това, от своя страна, води до объркване между реални и изкуствени отношения.

Вероятно е и AI да пропусне признаци на страдание като суицидни мисли и насилие, тъй като чатботовете не са обучени да реагират адекватно на сериозни психологически или емоционални проблеми, както професионалистите.

Също така някои от тези спътници участват в провокативни или насилствени ролеви игри. Ако нямат подходящи защити, е възможно тийнейджърите да се сблъскат с вредно или объркващо съдържание, което може да влоши проблеми като ниско самочувствие, тревожност, депресия и др.

Прекомерната употреба на изкуствен интелект крие рискове и за комуникативните умения на подрастващите – ограничава възможностите им за общуване в реалния свят, както и развитието на емпатия и емоционална регулация.

Разговорите с децата

Не е необходимо да сме експерти по технологии, за да запознаем тийновете с потенциалните опасности, които изкуственият интелект крие. Възможно е отворените разговори да дадат отражение върху начина, по който децата използват AI инструментите. Ето какви стъпки можем да предприемем:

Да започнем разговор без осъждане – можем да попитаме тийна кои платформи ползва и намира ли разлика в усещанията си в отношенията с изкуствения интелект и реалните хора. Важно е да подходим с любопитство, а не с обвинение;
Да им помогнем да разберат, че AI спътниците не са истински – добре е да обясним на децата си, че тези инструменти са проектирани да изглеждат привлекателни, като постоянно утвърждават и се съгласяват с казаното от потребителя. Това обаче не представлява реална човешка обратна връзка и не ги подготвя за действителните взаимоотношения между хората;
Да ги запознаем с ограниченията на AI – важно е тийнейджърите да знаят, че чатботовете не са способни да заменят професионалната психично-здравна помощ. В случай че детето ни има сериозен проблем, е препоръчително да се обърнем към специалист;
Да обсъдим рисковете, които AI крие – подрастващите трябва да са наясно, че е вероятно да се сблъскат с неподходящо съдържание, опасни съвети или дори нарушения на поверителността. Също така и че е възможно употребата на изкуствен интелект да създаде нереалистични очаквания за това как функционират реалните човешки взаимоотношения;
Да формираме граници – добра идея е заедно с детето да разработим семейно споразумение за използването на медии, което да обхваща и AI. Може дори да забраним употребата му, докато компаниите не въведат по-сериозни мерки за безопасност.

Важно е да говорим с тийнейджърите за това какво са реалните взаимоотношения и да бъдем най-верните им спътници в живота. Ако детето ни се обърне към AI за съвет, вместо към нас, явно има причина, която трябва да установим…