Екранната зависимост: мит или реална заплаха?
Използването на технологии и социални мрежи от деца и тийнейджъри драстично се увеличава, а с това нараства и притеснението на родителите и специалистите относно влиянието на екранното време върху психичното здраве на подрастващите. Какво казват данните за екранната зависимост? Как тя се отразява на психиката? Как ние, родителите, можем да помогнем на децата си да се откъснат от екранното привличане?
Екранно време и екранна зависимост
Все повече се говори за екранното време и какви количества от него са подходящи за различните детски възрастови етапи. Специалистите препоръчват да не се допуска никакво време пред екран за бебета и малки деца, освен видеоразговори с близки, които са далеч, а по-големите малчугани да имат ограничено екранно време, и то в присъствието на възрастен.
Чуждестранно проучване установява, че може би проблемът с екраните не е толкова свързан с времето, което децата и тийновете прекарват пред тях, колкото с факта, че използването на технологии е станало пристрастяващо. Експерти споделят, че хората, които описват чувство на зависимост от устройства, са изложени на значително по-висок риск от развитие на суицидни мисли и поведение.
Разграничаването на екранно време от екранна зависимост е важно, защото то помага на фокуса да попадне върху качеството и функцията на употребата на устройства, а не върху количеството ѝ.
Екранната зависимост и влиянието й върху психичното здраве
Изследователи в гореспоменатото проучване изследвали над 4 200 американски тийнейджъри на средна възраст от 10 год. Те търсели връзката между екранното пристрастяване и развитието на суицидно поведение, тревожност, депресия и други психични проблеми. Проследяването на децата продължило 4 години.
Получените резултати са интересни:
- близо 1/3 от участниците са развили зависимост към социални мрежи още преди да навършат 14 год.;
- около 1/4 показват увеличение на признаците към пристрастяване към смартфони;
- повече от 40% демонстрират симптоми на зависимост към видеоигри.
Специалистите съобщават, че проблемът на децата не е бил свързан само с количеството време, прекарвано пред екрана. Техните емоционални реакции – усещане за невъзможно отлъчване, нужда от още и още, раздразнителност при липса на устройство, по-скоро говорели за пристрастяване.
Признаци на екранна зависимост
Екранната зависимост е реален и увеличаващ се проблем с негативно въздействие върху подрастващите. Ето няколко примера за признаци на нейните прояви:
- детето прекарва много време в мислене или планиране на използването на технологии;
- има усилено желание да употребява технологии все повече и повече;
- използва технологии, за да забравя за съществуващи проблеми;
- опитите за намаляване на употребата на технологии са неуспешни;
- детето става неспокойно или раздразнително, когато технологиите не са достъпни;
- използването на технологии се отразява негативно върху училищните дейности.
Както при другите видове зависимости, времето пред екрана е „наркотик“. Децата, търсещи тръпката или бягството от проблемите, което то предлага, страдат от психични проблеми като тревожност, депресия, лош контрол на гнева, обсесии, суицидни мисли и др.
Как като родители можем да помогнем за предотвратяването на екранната зависимост?
Колкото и технологиите да са част от нашия живот, екранната зависимост не е неизбежна. Ето няколко съвета за предотвратяването й:
- Трябва да разговаряме с детето
Важно е то да знае, че екранната зависимост може да се превърне в сериозен проблем. Разговорите за това какво представлява тя, какви са последствията от нея и как може да засегне всеки по всяко време не само информират детето, но и му помагат да забелязва подобни поведения у своите връстници и в случай на нужда да помогне. Освен това с тях се представят стратегии за решаване на проблема и се подпомага развиването на умения за управление на времето пред екран.
- Важно е да знаем какви са интересите на детето
Като родители е препоръчително да се запознаем с игрите и приложенията, които детето ни използва или иска да използва. Можем да погледнем рейтингите им, да прочетем отзивите за тях и да видим какви потребители имат.
Хубаво е да разговаряме с родителите на приятелите на детето и да разберем дали и те играят конкретната игра, колко време прекарват пред екрана с нея и как им влияе тя.
Полезно е и ако самите ние „пробваме“ играта, като внимателно наблюдаваме как реагира детето през това време. По този начин участваме в дейност, която то харесва, а също и създаваме повече възможности за общуване и осъществяване на близост с него.
Изключително важно е да знаем какви родителски ограничения можем да поставяме в игрите и приложенията, които децата ни използват.
- Трябва да поставяме граници
В отношенията ни с децата е ключово да работим съвместно с тях за създаване на правила, а не да им ги налагаме едностранно. Когато се чувстват чути и включени в процеса, е в пъти по-вероятно те да се придържат към ограниченията, свързани с екранното време.
Можем заедно с детето да сключим „технологично споразумение“, като го попитаме колко време според него е разумно да прекарва в игри и социални мрежи. След това да се договорим за ограничения, работещи и за двама ни. По този начин израждаме доверие помежду си и детето се учи на саморегулация, вместо на послушание.
Естествено, като родители имаме последната дума и правото да променяме решенията си. Все пак обаче е добре да обясняваме причините за това.
- Добре е да насочваме детското внимание върху алтернативи извън екрана
Често, когато екранното време стане пристрастяващо, то запълва някаква празнина – скука, социална изолация, ниско самочувствие. В такива случаи трябва да помогнем да детето си да се върне към своите хобита, физическа активност или нещо друго, което му носи истинска радост извън екрана.
Като отправна точка за това можем да използваме неговите онлайн интереси – ако се вълнува от компютърни игри, е подходящо да го запишем на курсове по програмиране; ако пък обича да създава съдържание за TikTok, можем да го насочим към театрална школа. Идеята е фокусът му да се прехвърли от екрана към реалния живот.
- Можем да се обединяваме с други родители
Проблемът с прекомерното прекарване на време пред екрана от деца и подрастващи е на обществено ниво, а не единичен семеен случай. Именно затова, ако искаме да решим този проблем, ще са необходими по-широки промени в общността на децата ни.
Идея за поставяне на ограничение в мини общността на детето е всички родители в нея да се договорим как колективно ще управляваме използването на екрани. Например, можем да отложим употребата на смартфони или достъпа до социални мрежи до навършване на 16 години на тийнейджърите.
- Към екранната зависимост трябва да се отнасяме като към проблем с психичното здраве
Възможно е пристрастената употреба на екранни устройства да бъде сигнал за емоционална борба на детето. Тъй като думата „зависимост“ може да носи срам, вместо да се срамуваме или да го наказваме, е добре да подходим с любопитство и съчувствие. В такива случаи е препоръчително да задаваме въпроси, с които да научим повече за състоянието на детето и неговите усещания, напр. „Какво ти носи онлайн времето?“ или „Кога усещаш, че имаш нужда да използваш телефона си?“.
Важно: Ако смятаме, че детето ни страда от екранна зависимост или развива такава, е добре да потърсим специалист (психолог). Ранната намеса може да е от ключово значение.