Да си поговорим за секса
сексолог, психолог, психотерапевт и коуч
Разговорът за секс с тийнейджърите е една от най-деликатните, но и най-важните теми, с които се сблъскваме като родители. Много от нас се чувстват неудобно, несигурно или дори объркано, когато дойде време за това. Истината е, че ако ние не говорим с децата си за секса, някой друг ще го направи – и невинаги с точната, здравословна и безопасна информация. Кога е „правилният“ момент за разговор, какво точно трябва да кажем и как да изградим доверие и откритост, вместо стена от неудобство и мълчание – разговаряме със сексолога Величка Кръстева.
Защо е толкова важно да говорим с тийнейджърите си за секса, вместо да оставяме темата на училището, приятелите или интернет?
Много проучвания показват, че травмите на вече зрелите хора са нанесени от черпене на информация от недостоверни източници, каквито могат да бъдат именно интернет, приятелите или училищната среда, особено в ранна възраст (7-15 год.) Един от примерите за това е очакването, че мъжът всеки път трябва веднага да получи ерекция, а пък жената, от своя страна, да е „мокра“ и готова за секс.
Кога е най-подходящото време да започнем разговорите за сексуалността и интимността с детето си? Има ли „твърде рано“ или „твърде късно“?
Няма „твърде рано“ или „твърде късно“. Препоръчително е още с раждането на детето да се започне с изговарянето на точното наименование на половия му орган. Директното назоваване (пенис, вагина, вместо бананче, пишле, пеперудка и т.н.) му помага да приеме половите си части без срам, без табу и без неудобство. В различните етапи на развитие се допълва нужната информация според възрастта – в детската градина момиченцата пишкат седнали, а момченцата – прави. Примерите оттук нататък са безкрайни.
Какви са най-честите грешки, които като родители можем да допуснем, когато говорим за секс с тийновете?
Най-голямата грешка е да НЕ говорим за секс с децата си от 10- до 18-годишна възраст. Ако вече пък успяваме да повдигнем тези теми с нашия тийн, то най-голямата грешка може да бъде той да не е подготвен за промените, които му предстоят – окосмяване, настъпване на цикъл, поява на миризма от тялото, порастване на гърди.
Как да подходим, ако самите ние се чувстваме неудобно или несигурни по темата?
Най-просто е да се замислим как ние бихме искали да ни бъде поднесена тази информация, ако бяхме на мястото на нашия тийн. В случай че все пак не успяваме да открием подходящ начин, е редно и съвсем нормално да посетим специалист, който да ни помогне с това.
Как да отговорим, ако детето зададе въпрос, на който не знаем отговора или се чувстваме неловко?
Ако се чувстваме неудобно, но трябва да отреагираме веднага, можем да помолим за време или да проявим интерес към зададения въпрос и заедно с детето да открием нужната информация – онлайн или в книга. В тази ситуация ролята ни като родители е и на филтър за достоверна информация.
Какво да направим, ако нашият тийнейджър отказва да говори с нас на тази тема или я избягва?
Тийнейджърът не избягва тази тема, а я коментира с някой друг – най-често хора, преминаващи през същото.
Как да обясним на тийнейджъра разликата между информацията за секса, която виждат онлайн (особено в порното), и реалността на интимните отношения?
Много лесно можем да му дадем пример, че филмът, независимо дали е фантастика, трилър или порно, си остава само и единствено филм – той не е отражение на реалността. Това е така, защото в киното показаните човешки емоции са силно преувеличени в сравнение с живата комуникация.

